Нова икономическа криза няма да има, не и в следващите седмици. Без радикална промяна на световната финансова архитектура обаче крахът е неизбежен след две-три години. Това е мнението на анализаторите от Института за икономика и международни отношения. Събитията от последната седмица са били режисирани, смятат анализаторите. Според проф. Чавдар Николов кризисната ситуация е инспирирана от частните рейтингови агенции, които са надхвърлили възможностите си, понижавайки кредитния рейтинг на Съединените щати.
Сега предстои да видим как империята ще отвърне на удара. Много приличаше на истинска криза, но не проработи. Липсваха фундаменталните фактори, липсваха банкрутите, нещо фундаментално за една криза. Липсваше голямата неплатежоспособност. Личеше си, че е нещо организирано, коментира проф. Николов.
Според анализаторите новата световна криза може и да бъде избегната в краткосрочен план. Липсата на фундаментални реформи в световната икономика обаче предразполага към нови трусове в рамките на следващите две години, смятат икономистите. Безработицата не спада, строителството не бележи ръст, лошите кредити намаляват твърде бавно, а държавната задлъжнялост нараства, отбеляза проф. Ганчо Ганчев. Според него не се очертава и някакъв нов модел на развитие, който да бъде първоначално конструиран в Съединените щати, в Западна Европа или в Китай. Т.е. нямаме идеи за това кое ще задвижи икономиката в бъдеще. Очертават се някакви големи противоречия във вътрешен и в международен план. Можем да очакваме нарастване на политическото напрежение в международен аспект, което вероятно ще доведе до избистряне на идеята кой е бъдещия лидер, който ще изведе световната икономика от това неясно състояние, анализира проф. Ганчо Ганчев.
Въпреки тревожната прогноза, че рецесията е неизбежна, ако се вземат правилните мерки, светът може и да се размине с депресията, смятат икономическите анализатори. България, обаче, не е част от оптимистичния световен сценарий, поне според проф. Чавдар Николов. За мен определено предстои свиване на коланите. Погледнете някои числа. Държавата дължи 500 милиона на бизнеса. Вижте къде отидоха проблемните кредити, лошите плюс рефинансираните, посочи проф. Николов.
Симеон Дянков обърка поредността на антикризисните мерки, смята професорът. Не се състоя най-напред уравновесеният бюджет. След това Дянков започна да харчи резерва, защото имаше разходи, които нямаше начин да ги покрие. Още навремето той трябваше да сключи заем, коментира проф. Чавдар Николов.
Според проф. Ганчо Ганчев отбелязаният през последните години растеж, свързан с повишаващия се износ, ще бъде ударен от кризата в големите икономики, благодарение на които сме реализирали експорт. Крайният баланс на чуждите инвестиции вече показва, че те на практика са отрицателни, добави професорът. По думите му хвалбата с ниските данъци ни коства много, преди всичко невключването на страната в програмата на ЕС - план Маршал 2. Нашият централен проблем при усвояването на еврофондовете е в това, че ни липсват пари да съфинансираме европейските проекти. Ако бяхме включени в тази програма на ЕС, делът на нашето вътрешно участие би трябвало да бъде не 20, а примерно 5 процента, заяви проф. Ганчев.
Още от коментара на анализаторите от Института за икономика и международни отношения за световните финансови трусове и отражението им върху българската икономика можете да чуете в звуковия файл с репортажа на Надежда Цекулова.
