Президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой заяви, че европейските ръководители са постигнали споразумение по новата икономическа стратегия 2020 и по конкретните мерки за справяне с климатичните промени. На заключителната пресконференция на срещата на Европейския съвет, която завърши в Брюксел, Ромпой посочи, че сред важните резултати е и определянето на европейската позиция на предстоящата среща на Г-20 в Торонто през юни.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу нарече пролетния Европейски съвет "изключително успешен", като по думите му постигнатите споразумения ще донесат дългосрочни ползи на ЕС. "Това беше наистина много успешна среща на върха. Не само заради историческото споразумение, което постигнахме вчера по въпроса за Гърция и финансовата стабилност на еврозоната, но и заради по-дългосрочните световни предизвикателства, които бяха разгледани днес: срещата на Г-20, изменението на климата и новата ни стратегия за устойчив растеж и работни места - Европейската стратегия 2020."
Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, чиято държава председателства ЕС на ротативен принцип, изрази удовлетворението си от пролетния Европейски съвет и подчерта, че той е положил основите за увеличаване на икономическия растеж на блока и е определил ясни икономически цели пред организацията за следващите 10 години. "Много съм доволен от постигнатите резултати от този Съвет. За шестте месеца (на нашето председателство) си бяхме поставили за цел да поставим акцент върху икономическото бъдеще на ЕС, като акцентираме върху възстановяването на икономиката на ЕС и създаването на работни места. Искахме да постигнем това чрез определянето на ясни цели за следващите 10 години. Именно това успяхме да постигнем."
Въпреки обявяването на срещата за успешна, европейските лидери не успяха да преодолеят различията си по два ключови въпроса от бъдещата икономическа стратегия: бедността и образованието, коментира Франс прес. Европейските лидери са постигнали консенсус по три от общо петте цели от Стратегията 2020: увеличаване на разходите за научно-изследователска работа от 1,9% на 3% от БВП, подобряване на заетостта от 69% на 75% и намаляване на парниковите газове с 20% до 2020 г. Съветът не е успял да постигне общо решение по отношение на образователните цели, където се предвиждаше увеличаване на образователния ценз на европейците и намаляване на отпадащите от системата от 15 на 10 процента, което на свой ред се очакваше да доведе до намаляване на бедността. Барозу се ангажира с намиране на решение на тези два въпроса на срещата на върха през юни.
