България все още е в първоначалната вълна на овладяване на последствията от кризата, докато по-сериозните общества вече си задават въпросите какво следва за икономиките им в новия свят след нея. Това мнение изрази в предаването "Преди всички" политологът Владимир Шопов. По думите му, това е и най-големият дефицит на българския разговор за кризата: в какво състояние ще бъдем в края на тази криза, за да може след 10 години да имаме такъв тип растеж, "който ще ни позволи да продължим наваксваме спрямо западните общества, а не да зациклим на непреодолимо разстояние". Според Шопов, у нас липсва разбирането, че иновациите ще бъдат един от най-важните двигатели, че качеството на управление на фирмите и на държавата ще стават все по-важни. Политологът смята, че българската публичност се занимава с краткосрочни и ежедневни неща, личностни битки и политически битовизми и са все по-малко местата, където да се води сериозен дългосрочен разговор.
Според Владимир Шопов, в момента всички държави са стреснати от размера на кризата и предприемат мерки за преодоляване на бюджетните дефицити, но разумните общества не са си губили времето да се убеждават, че криза няма. Шопов каза още, че ако продължава да трупа дефицити западна Европа ще бъде изправена пред тежки политически и социални решения: да вдига данъци, да съкращава разходи и да прехвърли към следващите поколения високи задължения. Започват разговорите за новата бюджетна рамка на Европейския съюз и едно от последствията от глобалната криза ще бъде все по-скромният бюджет на ЕС, отбеляза Владимир Шопов пред "Хоризонт".
