Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Незаменими са хората, особено хората на изкуството. Няма никога да има друга Ванча Дойчева.
Мариус Донкин допълни:
Не си спомням такъв колега - усмихнат, отговорен, етичен, морален, който да е бил толкова хигиеничен и към душата си, и към работата си. Всестранно проявяващ се човек и озаряващ навсякъде.
Кристина Белчева каза:
Тя беше моето вдъхновение. Познавам я от четиригодишна възраст. Блестяща, този блясък на сцената и в живота много рядко се среща.
Дойчева е родена в София и е дъщеря на журналиста Любомир Дойчев, известен изследовател на живота и делото на Васил Левски. Актрисата стъпва на сцената на Народния театър едва 9-годишна. По-късно завършва Театралната академия с отличие и стипендия на името на Кръстьо Сарафов. Дойчева ще бъде запомнена с ролите си на Рада Госпожина в “Под игото” и Казаларската царица в едноименната пиеса по Вазов, Грушенка в „Братя Карамазови“; Дездемона в “Отело” и Регана в “Крал Лир” на Шекспир.
В интервю за Нощен хоризонт по случай 55-я си рожден ден, актрисата изтъква особеното значение на контакта с публиката, който по думите ѝ създава неповторима атмосфера, без която театърът не може да живее, не може да диша. Дойчева нарича изкуството "дар за душата", "опиянение", "сладостна мъка". До последно Дойчева говори с оптимизъм за бъдещето на българския театър.
