Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Утре, на 27 май, с тържество в Козлодуй ще бъдат отбелязани 140 години от слизането на Ботевата чета на българския бряг и 50 години от построяването на кораба–музей "Радецки". Корабът организира две екскурзии. Национален комитет "Единение" ще направи възстановка на слизането на брега на Ботевата чета.
Малко известно е, че по реките на Европа плават седем кораба, които носят името на легендарния граф и фелдмаршал от Австрийската армия Ян Йозеф Вацлав Радецки. Този, който е свързан с българската история, е построен през 1851 г. в корабостроителницата в Обуда и е собственост на Die Erste Donau-Dampfschiffahrts-Gesellschaft - Първо кралско Дунавско параходно дружество.
Днес, десетилетия по-късно, русенският корабен инженер Николай Генчев дарява документи на кораба-музей в Козлодуй и Националния музей на транспорта в Русе. Инж. Генчев е един от най-големите познавачи на Дунав и историята на корабоплаването по него и неслучайно е съавтор на четири книги по тази тема.
При един от рейсовете на "Радецки" се осъществява и гениалният план на Христо Ботев да организира четници и да избере тихия и неохраняем бряг на Козлодуй за слизане на българска земя. За подвига на тези смели 200 мъже, а и жени сред тях, се знае почти всичко. Корабът обаче продължава своя път нагоре по Дунав. Така България остава без един от символите на своето освобождение. През 1964-та година българска делегация е изпратена в Будапеща и Виена да издири чертежи на историческия кораб "Радецки" и той да бъде възстановен. Сред пътуващите е и журналистката от пионерския вестник "Септемврийче" покойната вече Лиляна Лозанова. Нейна е идеята българските деца да се включат в националната дарителска акция със средства, заработени от тях самите. От Русенската корабостроителница заявили, че ще трябват 450 хил. лева, а ентусиазираните пионерчета от цялата страна събрали 523 хиляди лева от вторични суровини, билки, трудови бригади, отгледани пилета, зайци и всичко, което е било по силите им.
Неслучайно когато корабът бил готов, в документите му вписали като инвеститор 1,2 млн. пионери и чавдарчета.
По данни на тогавашната преса, в националния пионерски събор в Русе участвали 16 хил. деца от цяла България. Тогава за първи път към пионерската униформа с белите ризи и червените връзки въвели и ботевските калпачета. Това станало на 28 май 1966 г.
Русенските корабостроители се справили блестящо с възстановяването на "Радецки".
В репортажа на Ася Пенчева можете да чуете любопитни факти за кораба "Радецки".
