Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
30 процента от работещите в страната са наети в нископлатени дейности и получават възнаграждение под 75 на сто от средната работна заплата. Това са секторите рибно стопанство, производство на облекло, обувки, дървен материал, търговия на дребно, ресторантьортво.
Средната работна заплата през 2015 година се е повишила с близо 9 на сто и е била 894 лева. Продължава тенденцията средното ниво на заплащане в обществения сектор да е по-високо от частния. Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви:
5,7 пъти е разликата между най-ниско платените работещи българи и най-високо платените, по данни, които ние сме обработили, например - информационни технологии - 2710 лева, обработка на кожи - 474 лева.
В преработващата индустрия също е доста по-ниско заплащането, допълни Любен Томев от Института за социални и синдикални изследвания:
В една значителна част от секторите положителното нарастване на заплатите е доста под средното от 8,8 в така водещи за преработващата индустрия отрасли като добив на въглища - ръст само 4,1; добив на метални руди - плюс 1,1; производство на текстилни изделия - 4,6.
От КНСБ предлагат, за да има по-добра реализация на специалистите с висше образование, да се въведе диференцирана минимална заплата за завършилите висше образование младежи, които работят по специалността си. Около 700 лева да бъде минималното заплащане за висшистите.
