Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Парламентът одобри актуализацията на бюджета за тази година на първо четене. В нея е записано, че ще бъде поет нов дълг. Три милиарда лева ще бъдат под формата на външен дълг, който ще бъде изтеглен до края на годината чрез заем от няколко международни банки. Още 1,5 млрд. лева ще бъдат поети като вътрешен дълг чрез емисии на държавни ценни книжа. На извънредно заседание на бюджетната комисия беше даден мандат на правителството да води официални преговори с международните банки. Пред "Хоризонт" депутати изразиха мнение, че поемането на външен дълг чрез т. н. "синдикиран заем", както планира финансовото министерство, ще излезе по-скъпо на държавата от евентуална облигационна емисия. За такава обаче няма време до края на годината.
Преди минути депутатите одобриха актуализацията на бюджета като тя бе подкрепена от ГЕРБ, РБ, Патриотичния фронт и АБВ. Народните представители от БСП, ДПС и "Атака" гласуваха "против". Основните параметри на новия бюджет са поемане на нов дълг от 4,5 млрд. лева и увеличение на дефицита до 3,7% от БВП. Повече пари ще има за здравеопазване, социални разходи, земеделие и за МВР. От парламентарната трибуна финансовият министър Владислав Горанов обвини предишните управляващи в силно надценени приходи и прекомерни харчове, като за пореден път заяви, че този бюджет узаконява това, което се е случило през годината.
Аз бих подкрепил всяко едно предложение, което намалява бюджетния дефицит под нивата, които ние сме предложили. И ако дойдат повече приходи от тези, които сега показваме като анализ, които, повярвайте ми, също съдържат в себе си доза амбиция, ние няма да ги изхарчим. Ние няма да се правим и на светци, че видите ли, дойдохме и оправихме положението. Докато сме над 3% дефицит, проблемът стои.
От своя страна лидерът на "БСП-Лява България" Михаил Миков предупреди новите управляващи, че те носят отговорност за лошите показатели на държавната хазна:
Това ще очертае и друго отношение към България, защото не само е важна процедурата на свръхдефицит. Важно е какво е усещането на международните пазари, когато България прави такъв рязък скок във външната си задлъжнялост и от отличника на Европа ще се насочи към една друга позиция по отношение на този параметър.Това е политическо решение и отговорността за него се носи от това правителство.
За пореден път лидерът на ДПС Лютви Местан върна дебата към проблема с КТБ и поиска отпадане на банковата тайна:
Когато с един акт страната ни ще влезе в режим на свръхдефицит, дължим на българските граждани истината за първопричините за КТБ. Не може да се емитират дълг от 3 милиарда без да сме казали на българските граждани защо, без да посочим политическата отговорност.
Десислав Чуколов от "Атака" също се обяви срещу увеличаването на дълга:
Ясно е, че голяма част от това, което днес гласуваме, е просто да покрием проблема КТБ. Ние от "Атака" казваме следното: "Българският гражданин, българската държава по никакъв начин не трябва да покрива щетите, които нанесе тази банка на България. Това е проблем на банковата сфера. Нека банките да съберат средства помежду си и те да покрият проблема, създаден от КТБ. Но да не вдигат лихвите на кредитите, ако може. Не ние да теглим кредит, който след това ще го плащат децата ни.
Пред "Хоризонт" депутати от опозицията изразиха опасения,че поемането на заем от няколко международни банки ще струва по-скъпо отколкото евентуална емисия облигации догодина. От БСП са категорични, че пари за фонда за гарантиране на влоговете могат да се намерят от банково управление на БНБ, което не противоречи на валутния борд въпреки острата реакция на Централната банка. Единствено от Реформаторския блок са оптимистични за цената на новия дълг, тъй като, според тях, банките в момента са много ликвидни и са склонни да дават заем на по-ниска цена.
