Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Централната избирателна комисия (ЦИК) смята, че политическите и гражданските протести срещу разпределението на мандатите не трябва да се насочват към Комисията. Резултатите от изборите се оспорват пред Конституционния съд, каза пред "Хоризонт" един от говорителите - Александър Андреев и припомни, че ЦИК е само прилагащ орган, който изпълнява законовите разпоредби:
Ако има някакво недоволство, то не би следвало да бъде насочено към Централната избирателна комисия като правоприлагащ орган, а съответно към искане за законодателни промени. Оспорването на проведените избори става пред Конституционния съд. Ако смятат да подадат жалба, то не могат да я подадат чрез Централната избирателна комисия, а следва да я подадат до някой от органите по член 150 от Конституцията. Това са президентът, Министерският съвет, една пета от народните представители, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор. Всеки един кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет могат да подадат съответно искане за оспорване на резултатите в седемдневен срок от обявяване на резултата, след което органът има право да внесе до 15 дни пред Конституционния съд жалбата за оспорване на изборите.
