Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
С ратифицирането на Конвенция на Съвета на Европа за борба с трафика на хора през 2007 година и транспонирането на Директива 2001/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защита на жертвите от него през 2013 година, България възприе всички европейски стандарти и синхронизира законодателството си по отношение на трафика на хора с европейското.
Подобрява ли това положението на жертвите на трафик? Приложими ли са на практика мерките за закрила , предвидени в закона? Улеснява ли се достъпът на жертвите до правосъдие, повишава ли се шансът им да получат компенсация за нанесените щети? Защитават ли се реално правата на жертвите или целта е страната ни формално да изпълни изискванията на Директивата?
По темата разговаряме с Надя Кожухарова от Асоциация "Анимус". Според нея в България, за разлика от други европейски страни, липсва адекватна система за насочване, която да гарантира, че жертвите от самото начало са информирани за правата си и за предстоящите съдебни процедури, много малко юристи са обучени да работят с жертви на трафик, а държавно-финансираната правна помощ е оскъдна и често пъти се изчерпва с формалното присъствие на адвокат по време на процеса.
Чуйте какво каза Надя Кожухарова.
