Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Репортаж по темата на Веселина Миланова, излъчен в предаването ни ''13 плюс3''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Данък върху пустеещите земи в България поискаха две от най-големите браншови организации в земеделието на дискусия за проблемите в сектора. Един от най-сериозните проблеми е разпокъсаността на земята. България в момента е с най-раздробената земя в европейските страни. Средният размер на нива е 5,5 декара. За сравнение в Холандия средният парцел е 76 декара и средната цена е 3000 евро, докато у нас е 350 лева за декар.
Един от шансовете за уедряване е Законът за комасацията, който близо 20 години българският парламент не желае да приеме. Ако не се уедри земята, проблемите пред българското земеделие тепърва предстоят, казват браншовите организации и настояват да се въведе данък върху пустеещите земи.
Данъкът върху пустеещите земи е стъпка към окрупняването на парцелите, смята и ексземеделският министър Венцислав Върбанов: Да се въведе такса или данък за пустеещите земи, което би накарало всички собственици на такива земи да вземат едно важно за тях решение - дали ще потърсят начин да ги отдадат на земеделски производители, които желаят да ги обработват, или просто ще се освободат от тях, като ги предложат за продажба.
Идеята се подкрепя и от настоящия министър Димитър Греков: Данък върху пустеещата земя трябва да има и ще направим такива предложения.
И закон за комасацията, и данък върху земите ще се обсъждат на работна група, която според министър Грегов ще се събере до края на май.
