Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Двамата министри взеха политическо решение за изграждане в най-кратък срок на българско-турската газова връзка, по която се очаква да потече синьо гориво до 2 години.
Създаването в Турция на съвместна компания за износ на ток от НЕК е по предложение на нашата страна и това е един от начините за финансово стабилизиране на НЕК в най-скоро време, поясни Драгомир Стойнев. В момента има покупка и продажба на ток между България и Турция и те се допълват в това отношение, заяви Танер Йълдъз.
По въпроса за българско-турската газова връзка министър Стойнев каза, че България и Турция вече говорят не за намерения, а за начина, по който ще се реализират тези намерения. Според него интерконекторът е един от начините за разнообразяване на доставките. Стойнев и турският му колега са се договорили за конкретни срокове, в които ще бъде изградена тръбата и за начина, по който тя ще бъде построена. Дължината на газовата връзка ще бъде около 114 километра и, по думите на Стойнев, цената й ще бъде напълно поносима:
Това, което се разбрахме на преговорите, е през месец март да имаме конкретно подписано споразумение за начина, по който ще бъде изграждана българо-турската връзка с конкретни срокове и с конкретни параметри. От българска страна изграждането ще се извърши от българския оператор, т.е. цялата отговорност ще се поеме от "Булгартрансгаз" и считаме, че оттук-нататък две години ще е срокът, в който връзката може да бъде изградена.
По въпроса за съвместната електрическа компания между България и Турция, в която от българската страна ще участва НЕК, турският министър обясни:
Става дума за пренос на минимум 600 мегавата, който може да бъде увеличен реално между 1 300 - 1 400 мегавата. Това обаче не е достатъчно. Трябва да направим повече и се надявам, че в предстоящия период ще бъдат направени необходимите проучвания, така че да имаме яснота, каза министър Йълдъз.
Той коментира също дали Турция ще строи централа край Инеада и дали тя ще бъде атомна или газова.
В момента нямаме окончателна констатация за това място. Но това е едно от вероятните места, които са общо пет на брой. Смятаме, че разстоянието до България е както разстоянието от българската атомна централа до нас, както разстоянието на България до нас, изобщо не е много голямо. Например, ще ви кажа, че в Армения има атомна централа, която е на 30 км отдалечена от Турция. Но важното е тук да се намалят много рисковете и да бъдат изграждани едни наистина много сигурни централи, каза турският министър.
