Лесна работа: Австралийското приключение на капитан Кук

Историята на днешния ден е свързана с капитан Кук, кораба „Индевър“ и Австралия.

Предлагам да пробваме със забавната версия. В стил „истории, които няма как да чуете в училище“.

Годината е 1770-та. Мястото — някъде в Тихия океан. Корабът е „Индевър“, а времето вероятно следобедно, защото нашият герой, капитан Джеймс Кук - британски мореплавател, картограф и откривател държи в едната си ръка карта, а в другата - задължителния следобеден освежаващ чай и ентусиазирано се обръща към екипажа:

-  Момчета, хайде да отидем там, където никой още не е стъпвал!

Историята мълчи на какво точно се дължи ентусиазмът: на танините, на очаквания хонорар, на мечтата да го споменават в часовете по география или на приятното гъделичкащо желание за приключения.

Следва Таити, където Кук изчислява орбитата на Венера и то не по романтични съображения, а във връзка с научната мисия, за която го пращат. После хоп! Ту-туу!

О, пардон! Ту-туу е от друг неповторим сюжет с възхитителен автор.

Та така де, Кук открива източното крайбрежие на Австралия. Открива го за европейците, защото местните отдавна си го знаят и хилядолетия наред си живеят там необезпокоявани… до споменатия момент на днешна дата преди 255 години.

На следващия ден в Ботани Бей екипажът изпада в ботаническа екзалтация, а натуралистът и покровител на естествените науки Джоузеф Банкс дъх не може да си поеме от възхищение, предвкусвайки звездни мигове в Кралската Академия.

В същото време аборигените любопитно надничат иззад богатата растителност и се чудят какви са тези странни хора, които идват неканени, обсъждат на висок глас местността, сочат растенията, пишат в тефтери и очевидно не разбират местната култура на гостоприемство.

Вероятно следва кратък диалог. Абориген пита:

-  Какво правите тук?

Капитанът отвръща:

-  А, само разглеждаме... И евентуално ще вземем земята.

И така след много наблюдения, един сблъсък и известни… конфузни моменти Кук надлежно записва в дневника: „земята изглежда ничия“.

После вдига британския флаг и тържествено обявява:

-  Тази земя сега е Ню Саут Уелс. Поздравления, кралю Джордж, току-що стана още по-богат!

Ефектът от откритието не закъснява. След осемнайсет години британците изпращат в Австралия първия флот. Изненадващо в него все още няма туристи. На първо време са само затворници. Туристите се юрват към въпросната дестинация по-късно.

А иначе какво по-подходящо за нова колония от красиво, слънчево място, населено с хора, които не искат да бъдат колонизирани?

Поуката:

Ако някой нехайно ви обяснява, че е дошъл просто… да разгледа наоколо, не бъдете съвсем сигурни, че е точно така.

Възможно е щом разгледа, да му хареса, а щом му хареса, да забие знаме.

После за вас остават прекрасните спомени, а уважаемият посетител авторитетно размята нотариален акт.

Не ми обръщайте внимание! Ясно е, че историята изобщо не е такава, но все пак светът е сложен и всякакви ту-туу в него нерядко се оказват лесна работа.

автор: Даниела Иванова


Още от БНР уеб