Васил Вачев – актьорът с "най-говорещите" очи в българското кино

Фрагмент от ''Цветовете на деня''



Актьорът Васил Вачев е роден на 14 юни 1925 г. в монтанското село Стубел, но целият му професионален път преминава във врачанския театър, където изиграва над 70 ролиУчаства в 25 игрални филма, две филмови копродукции и един телевизионен сериал. За кариерата на Васил Вачев, както и за житейския му път, ни разказва Милена Стефанова от Държавен архив-Враца.

"Изключително интересна личност от Северозападна България... Човек, който гордо и смело се е изправял на фронта, на учителската скамейка, на театралната сцена и пред обектива на снимачната площадка. От 1950 г. до 1952 г. той става учител в ОУ "Христо Ботев" в родното си село Стубел и се жени за учителката Дара Василева. В периода на учителстването, той се превръща в основна движеща сила в театралната, културната и художествената самодейност на училището и читалището в селото, като организира местен самодеен театър. Тогава той разгръща неизмеримия талант, който носи в себе си..."

Благодарение на тази енергия, хъс, дисциплина, постоянна работа върху себе си и отдаденост към изкуството, на 27 години, макар и без академично образование, през 1952 година Васил Вачев постъпва във врачанската театрална трупа и остава там до пенсионирането си през 1977 година.

"Тук той играе под ръководството на известните режисьори Георги Фратев, Николай Фол, Николай Колов и Цвятко Николов... Още от първия му екранен образ се разбира колко много може да каже и покаже само с поглед..."

Вачев притежава силна физическа изразителност. Умее съвършено да използва тялото, жестовете и мимиките си, за да предаде емоциите на своите герои по въздействащ начин. 

"Без нито една реплика успява да изгражда образи на силни и пластични герои... Филмовите продукции го срещат и сближават с големи актьорски имена от този период като Георги Калоянчев, Невена Коканова, Георги Георгиев-Гец, Григор Вачков и много други..."

След дълго и тежко боледуване, на 16 април 2000 година Васил Вачев напуска този свят, но остава в сърцата на много хора като добър и скромен човек. И днес се излъчват филми с негово участие, а автентичните образи, които е пресъздал, остават в съзнанието на зрителя. 

Още от БНР уеб