Поетесата Теменуга Маринова: На тази земя си заслужава да живееш за изкуството и за децата

Мисля си, че на тази земя си заслужава да живееш за изкуството и за децата. Няма друго, което да изпълва така човешкото съществуване. Това коментира за предаването "Гравитация нула" поетесата, писател и драматург Теменуга Маринова. 

Народни будители винаги ще има и това е благодарение на хората, които си вършат работата добре. Благодарение на тях всичко в света, в който съществуваме, все още не е рухнало, каза Маринова. Според нея е задължително българският учител днес да бъде и будител. "Съвременните будители са тези, които крепят покрива", заяви поетесата. 

По-трудно ли е да си будител днес?

Винаги е трудно, когато вършиш нещо насила, когато го вършиш по повика на сърцето си - не си считаш труда. Нито ти е трудно, нито ти е лесно, просто живееш така.

Маринова определя себе си предимно като поет. "Защото поезията ми е страст от малка. Човек се ражда така - за добро или за лошо, но няма как - трябва да си изпълняваш предназначението", обясни тя. 

Това, което в момента се нарича поезия, е просто едно плъзгане по повърхността, свеждат поезията до една метафора, която и не винаги е много сполучлива, с пълен отказ от ритмика и ритъм, което влияе върху ДНК-то ни. Защото най-важното нещо в един език е мелодията, децата се учат да говорят не като имитират точно думите, а интонацията. И ако ние се откажем от това, означава, че се отказваме от генофонда си.

Музика, мисъл и магия са трите "М", необходими за да разберем дали едно стихотворение си струва или не, но те трябва да съществуват едновременно. "За да напишеш едно стихотворение, трябва да си слязъл в ада и да си изпитал всичко, което може да изпита едно човешко същество, и да си оцелял - това са особени опити, които не пожелавам на всеки", сподели Теменуга Маринова. 

Преди няколко дни тя представи пиесата "Крал, наречен Лир" в отдел "Изкуство" в Регионалната библиотека "Пенчо Славейков".  




Маринова описва пиесата по-скоро като символна, отколкото като абсурдистка. "Защото при нас в момента трудно можем да направим абсурд, тъй като ние живеем в абсурда... "Крал, наречен Лир" е за властта", обясни Маринова. 

"Още при появата на абсурда в литературата трябваше да се досетим накъде сме се запътили. Той беше логична реакция на нелогичните събития, създавани от хомункулуси и ние постепенно стигнахме до пълната условност на съществуването си. Човек за човека стана емотикон. „Крал, наречен Лир“ е символна пиеса за мига преди великото срутване на клинописната ни цивилизация. По-важно е, обаче, какво ще се случи след завесата, защото идва време, когато изкуството няма да се ражда от страдание, а от непосилна красота. Засега можем само да се забавляваме с обезсмисляне на страстите“, допълва авторката.



В пиесата освен Дулсинея, Жулиета, Санчо и крал Лир, срещаме и безмълвните герои - създатели, креатури, които са безсловесни сенки, които вършат всичко, каквото им се каже. "Ние сме тези, безмълвните, защото те накрая се спасяват, като излизат извън плевнята. Всичко онова, което е във властта, остава на сцената", добави Теменуга Маринова. 




Почитател на краткото изразяване, наситено с информация и емоция, е Маринова. "В тази пиеса героите сами си ме намериха", каза още тя.

Целия разговор на Светлана Вълкова с Теменуга Маринова чуйте в прикачения звуков файл в началото на публикацията. 



Теменуга Маринова e творец и дългогодишен преподавател в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. 

Тя е автор на три стихосбирки („Сладък живот“, 1996 г., „Пристанът на кравите“, 2004 г. и „Сбогом, Нефертити“, 2009 г.), и на пиесите „Петък по обед“ (Liternet, 2012 г.), „Вълшебната шапка“ (радиопиеса за деца след конкурс на програма „Христо Ботев“ на БНР, 2022 г.).

Участва със свои произведения в няколко сборника.

Носител е на наградата „Кръстан Дянков“ за превода на поемата „Улица Пустота“ от Боб Дилън (София, 2013 г.). Неин е преводът от английски на „Фантасмагория“ от Луис Карол, превежда поезия на Едгар Алън По, Робърт Фрост, Уилям Блейк и Алфред Тенисън.

Още отличия: Славейкова награда, Трявна, 2018 г.; III награда при неприсъдени първа и втора; награда в категория „Поезия“от 9-ия Национален литературен конкурс "МОРЕТО!" в Ахтопол.






Още от БНР уеб