Повече студенти и по-висок облагаем доход на висшистите в България
Целта на системата е да помогне на кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.
37% от студентите идват от семейства, в които нито един от двамата родителите нямат висше образование - това показват данните на рейтинговата системата. За първи път системата измерва дял на първо поколение студенти, като той е най-голям в специалностите: "Материали и материалознание", "Социални дейности" и "Педагогика".
“Друга новост тази година, е че се публикуват и данни за реализацията на завършилите по различните образователно- квалификационни степени, което дава допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите”, посочи министърът на образованието проф. Галин Цоков.
Данните показват, че 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и 70% от придобилите магистърска степен след бакалавър се реализират на позиции за висшисти.
Системата отчита и подобряване на качеството на работните места и на доходите на висшистите. Делът на наетите, които през първите 5 години след дипломирането си работят на позиция, за която е необходимо висше образование нараства до 61%.
"Това е всъщност една добра новина за всички млади хора за това, че учейки в България, ще получат първо добро заплащане, а от друга страна ще могат да се реализират за това, което са учили", допълва министър Цоков.
Сред останалите добри тенденции, са увеличението на общия брой на студентите, които са близо 183 000. Най-много студенти има в специалностите „Икономика“ , „Педагогика“ и „Медицина“.Средният облагаем доход на завършилите също нараства до 2 523лв. в сравнение с миналата година, когато е бил 2200 лв. Най-висок облагаем доход получават завършилите „Военно дело“, „Информатика и компютърни науки“ - около 4500 лв. Безработицата след завършилите висше образование през последните 5 години се задържа малко над 2%, като за завършилите магистърски програми е едва около 1%, посочи още образователният министър.
Въпреки това данните показват, че има различия в средните нива на доходите, безработицата и приложението на придобитото висше образование, в зависимост от професионално направление и завършеното висше учебно заведение.
Чуйте целия репортаж в звуковия файл.
Print
