Параолимпиецът Ружди Ружди: Спортът ме спаси

Ружди Ружди: ''Имам още много мечти за сбъдване, човек трябва да мечтае''

Да тренираш на една поляна в Павел баня, да трупаш сила и маса във фитнес, който сам си направил в една от стаите на дома си в русенското село Глоджево и да спечелиш златото в тласкането на гюле на паралимпийските игри в Париж – това не е сценарий за филм, а историята на българския параолимпиец Ружди Ружди. След връщането му от Франция, многото церемонии, на които беше удостоен с почетния знак на президента, обявен за почетен гражданин на София, удостоен със знака на областния управител на Русе, голям медиен интерес, Ружди споделя, че медийните участия са по-изморителни за него, отколкото тренировките. Париж е вече зад гърба му, но златният медал от там за него е най-тежък - така той определи отличието си, след като чу българският химн от най-високото стъпало на почетната стълбича. Защо този златен медал има и добавена стойност за Ружди Ружди, чуйте какво каза той в разговор с Людмила Борисова.

 
Още от БНР уеб