Потомци на тракийци преминаха в поход по стъпките на мъчениците от 1913 г.

По стъпките на тракийските мъченици от 1913 година преминаха потомци на тракийски бежанци от цялата страна. Походът е традиционен, провежда се в края на септември всяка година. Той се организира от Фондация ”Доктор Димитър Щерев” с ръководител професор Атанас Щерев от София в координация с Яни Янев - председател на Българския съюз на тракийските организации и на Тракийско дружество “Димитър Маджаров” в Кърджали.

Тракийци от София, Варна, Стара Загора, Нова Загора, Кърджали, Хасково, Сливен, Айтос, Книжовник, Козлец и от тракийските дружествата от Пловдив, Бургас и Карнобат преминаха пътя на мъчениците от 1913 г. от Дедеагач (Александропулис) до Пантеона на жертвите в Маджарово. Венци и цветя бяха поставяни на знакови места, където са дадени жертвите - над 40 000 тракийци от Западна и Източна Тракия загиват.

От тракийското дружество в Кърджали припомнят: "След започването на Междусъюзническата война от Сърбия и Гърция срещу България в началото на юли през 1913 г. българските села в Тракия са ограбени и опожарени от редовна турска войска и башибозук, а населението им  прогонено от родните им места. Част от тази драма е и трагедията на тракийската бежанската колона от над 20 000 души, състояща се от старци, жени и малки деца от Западна Тракия, бягаща за спасение към пределите на България. Според Любомир Милетич 11 780 души са подкарани с бой от Дедеагач (сега Александропулис) на 23 септември 1913 г. от турския башибозук по посока Фере и река Марица със закани за унищожаването им. Узнали за случващото се, войводите Димитър Маджаров и Руси Славов решават да пресрещнат колоната до гр. Фере и чрез сражение да освободят бежанците. При Фере, по време на сражението, повечето бежанци са успели да избягат към планината, но мнозина остават и биват нападнати и избити. “Мъжете всички бидоха избити”  - разказват очевидци, а над 300 жени били отвлечени от разни села, но най-много били от Окуф, които след много насилия са били откарани в Ортакьой (Ивайловград) и след реокупацията, заедно с други отвлечени били предадени на българските власти."

Около 800 души от тези, които бягат през планината, се отделят от основната колона и спират за почивка в Армаганската долина. Там ги застига турска потеря. Над 400 души са посечени, а 80 жени са пленени и отвлечени. Тракийци сега я наричат “Долината на смърта”.

Пръснатите в планината бежанци - над 20 000 души, потеглят към България, преследвани и нападани от башибозук. На 4 октомври бежанската колона пристига на р. Арда (границата с България) до днешния град Маджарово, където е пресрещната от засада. Над 1800 са жертвите, загинали при преминаването на Арда. На това място е издигнат Пантеон на жертвите, където тракийци всяка година правят възпоменателно поклонение.

През целият път от Дедеагач до река Арда загиват над 200 малки деца и пеленачета. В тяхна памет е изграден паметникът на Илиева нива до с. Глумово, общ. Ивайловград.