Лесна работа: Промяна?

Но стига толкова поезия! Утре е нейният ден.

Сега, докато слагаме точка на деветия месец, се поддавам на изкушението да припомня странен щрих от него. Далеч не толкова романтичен като началото на тези бележки.

Преди да затворя сезона, връщам се към случката сега и се надявам да не си я припомням никога повече.

Плаж в Гърция.

От онези безупречно чисти и прелестни плажове, с кристално синьо море, ярко слънце и завладяваща приятна атмосфера. Шарено, весело, очароващо. Наоколо звучи гръцка, българска, италианска и румънска реч. Всички екстри, свързани с плажа: детски смях, радостни викове, вълните тактуват слънчеви мелодии. Скалите отсреща, кротичко прилегнали, наблюдават веселата плажна картинка. Като красиви вековни стражи; като доказателство, че именно тук боговете се наслаждавали на живота, на вечната си красота и младост и я подхранвали с амброзия.

В цялата прелест на очарователната картинка, двама мъже клякат на брега пред множеството забавляващи се дечица, вадят два ножа и торба, пълна с големи риби и... започват методично да ги чистят. Първо ги освобождават от люспите, като старателно изхвърлят всичко в морето и изплакват там ръцете си. В кристалното синъо море. После прибягват до оперативна дейност. Знаете как е. Забиват ножа, изтеглят го нагоре и изчистват от излишния товар. Водата наоколо почервенява. Децата, шокирани, спират да играят, възрастните ахват, не повярвали на очите си. Фантастичният ден на плажа е превърнат в една неприятна история, която всеки ще се опитва да забрави.

Колективните усилия на плажуващите водят до първия отговор: героите са румънци.

Не че е утеха, но съм доволна, че поне не делим една и съща родина.

Следваща стъпка: безрезултатни опити да бъде обяснено, че това тук не е правилното място за почистване на риба. С голямото предизвикателство логично се захващат домакините. През следващите петнайсет минути гърците учтиво обясняват правилата, а единият румънец енергично настоява, че постъпва напълно в реда на нещата. Част от сънародниците му се опитват да се скрият вдън земя, останалите са солидарни – подкрепят го. В спомените ми дискусията измества цялата прелест на ваканционния ден. Не съм участник, но пред очите ми децата от доволни се превръщат в изплашени, чистият пясък става бунише, синьото море вече не е идеално като на картичка, а младежът от северната ни съседка убедително повтаря, че рибата е дошла от морето и е повече от естествено част от нея да се завърне там.

Питате защо ви разказвам тази история?

Ами... Случи се. Пред очите ми. И промени деня поне на шейсетина души. Националностите в нея нямат значение. Друго е важното: всеки от нас иска да живее по-добре в по-красив и спокоен свят. А промяната е лесна работа, независимо дали става дума за тази плажна история, за някоя делнична ситуация, или за врящото гърне с политически казуси. Промяната е въпрос на осъзнаване и добра воля. Тя започва отвътре и едва след това може да въздейства върху нещата, които се случват навън.

Септември беше прекрасен, както всичко, с което природата ни дарява.

Останалото – добро или не толкова, го правим ние - хората.

Автор: Даниела Иванова