"Въглищните електроцентрали функционират не защото са конкурентни на пазара, а защото България налива огромни средства в тях"
Мартин Владимиров: Няма политическа воля да се приемат необходимите реформи, които са заложени в ПВУ
"Накрая ще трябва да затворим централите от днес за утре. Работници, които са излъгани, че имат бъдеще в сектора, ще излязат на улицата"
Имаме поне 1.4 млрд. лева по Механизма за справедлив преход, които следва да бъдат използвани за осигуряване на нови работни места. Това каза пред БНР Мартин Владимиров, енергиен експерт от ЦИД.
"Накрая ще стане така, че ще трябва да затворим централите от днес за утре. Става въпрос за следващите две години. Тогава всички работници, които са излъгани, че имат бъдеще в този сектор, ще излязат на улицата и няма да има правителство, което да може да удържи такъв протест и да вземе решения, които са изключително вредни за икономиката. Вместо да даваме пари на калпак, за да потушим социалното недоволство, е добре да започнем да работим - да изведем тези хора от тази зависимост и да им осигурим ново бъдеще.
Част от проблема е, че заплатите в сектор "Въглищна електроенергия и мини" са много високи. Те са много над средните в България. Това се превръща в спирачка за търсене на алтернативно развитие. Тъй като синдикатите, пък и държавата, дават разнопосочни сигнали за бъдещето на сектора, за устойчивостта му от икономическа гледна точка, хората изобщо не се замислят, че може да се реализират в друга сфера. Когато дойде моментът за промяна и конкретни срокове за затваряне, те приемат това като един вид подигравка".
Това са фалирали дружества, които много трудно ще оцелеят на пазарен принцип, посочи той в предаването "Неделя 150".
В момента няма политическа воля да се приемат необходимите реформи, които са заложени в ПВУ, отбеляза Владимиров.
"Докато те не бъдат приети, много трудно е да си представя как ще бъде одобрен втория транш по плащането. Някои държави в ЕС вече завършиха и четвъртото си плащане.
Гърция взе категорично решение да затвори своите въглищни централи още преди края на това десетилетие. Налива огромни средства – повечето от ЕС, в трансформацията на своите въглищни региони. Там т.нар. "справедлив преход" е в пълна сила. Инвестира се в огромни мощности за производства на възобновяем ток, във водород, в преквалификация на работниците.
Отлагането на реформите започна още през 2022 г. По-козметичните промени вече са направени. Ако погледнем като брой реформи, които са изпълнени, България се справя сравнително добре. Проблемът е, че сме заложили някои ключови реформи в енергетиката, без които няма да получим средствата, освен ако няма някакъв много високопоставен политически натиск".
Не мога точно да кажа до каква степен Комисията е склонна на големи компромиси, посочи обаче той.
"Съветът в някаква степен има финалната дума и в този контекст през годините сме наблюдавали как български политици са използвали директните си връзки с комисарите, за да заобиколят в някаква степен по-средния ешелон на взимане на решения в ЕК. Нещо подобно може да се случи и сега, но това не е добра практика. Ако направим компромис с тези реформи и ги забавим допълнително, ние подкопаваме едно десетилетие от възможни трансформации и енергиен преход. Реформите, които сме заложили в ПВУ са ключови за това да вдигнем българската икономика на други обороти".
Отлагаме либерализацията на на електроенергийния пазар не защото се грижим за уязвимите енергийни потребители и за енергийната бедност, а защото докато пазарът на едро и дребно не са напълно либерализирани, България може да отпуска огромни субсидии за въглищните електроцентрали, отбеляза Владимиров.
"В момента те функционират не защото са конкурентни на пазара, а защото България излива огромни средства в тях".
Реакцията в ЕК е на шок и изненада, че отново правим крачка назад, след като сме свършили доста добра работа по ПВУ, обясни Мартин Владимиров.
"През последните месеци правителството свърши доста работа, за да подготви анекса към ПВУ, който е не по-малко важен. Цялата работа щеше да продължи с изпращането на списък от проекти и задвижване на целия процес по Плана за възстановяване. Комисията очакваше с нетърпение формалното, според тях, одобряване на този анекс от страна на парламента. Това не се случи.
ЕК също дава всичко от себе, за да търси компромиси и средни варианти при изпълнението на реформите. За Комисията е важно ние да завършим процесите, които са заложени в ПВУ. За тях е странно, че България не иска да направи тази следваща крачка и да помогне на себе си и икономиката да мине на нова предавка".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.