Андрей Несмачни: Никоя страна в Европа не е застрахована от руска агресия

Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art. Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на ранените войници да работят, защо се връща все още на фронта и как руската пропаганда пречи за правилното тълкуване на ситуацията в Украйна.

"Когато руснаците окупираха Ирпин през 2022 г., стреляха срещу тази фабрика за обработка на дърво с артилерия. Моят приятел Виталий е бил вътре във фабриката, когато обстрелите са започнали и се е опитвал да я отбранява, защото беше неговата фабрика. Останал в нея до последно, докато го раниха толкова тежко, че едва беше спасен, след десетки операции. Коремът му прилича на грозна бродерия с груби синьо-лилави цветове. Но се оправи. Той е кораво момче!

Сега с Виталий се опитваме да възстановим фабриката. Едва ли ще успеем да съберем достатъчно пари, за да я ремонтираме цялата, защото голяма част от стените и основите ѝ бяха опожарени и не са стабилни. Трябва я съборим до основи и да я построим наново, но това ще е много по-нататък. Другото крило обаче успяхме да го поправим.

Двамата с Василий решихме да я превърнем в място, където наши ветерани от тази война да идват и да работят нещо, което ще им донесе спокойствие, докато се възстановяват и психически, и физически.  

Правим стъклен чаши, кани и бутилки, както и ножове, в които вграждаме по един куршум. Продаваме ги и изпращаме парите на нашите момчета на фронта.

Кръстихме фабриката Bat Art.  

В момента тук работят десет мъже и една жена ветерани, но не се задържат много, защото който се възстанови, веднага се връща на фронта като доброволец. Те имат право да останат в цивилния живот, но избират да се върнат обратно да воюват.  

Аз също бях тежко ранен. Когато започна пълномащабната война през 2022-ра, веднага се явих на служба. Воювах на няколко места. След това ме раниха тежко и дойдох в Ирпин за лечение. Тогава ми хрумна идеята за фабриката, с която можем да помагаме на нашите ветерани. Защото разбрах колко е важно, когато си ранен и отчаян, дори без надежда, че ще проходиш отново или че ще можеш да живееш както преди, да има нещо, което да те връща към живота, да се чувстваш полезен, да се убедиш, че можеш да работиш отново. Това е много важен психологически стимул за всеки тежко ранен наш войник. И те идват тук и се възстановяват.

Самият аз на всеки два-три месеца обаче се връщам на първа линия на фронта, въпреки че бях тежко ранен. Не може да е другояче. Въобще не си задавам въпроса да отида ли на фронта или не, защото знам, че ако не го направя, ако всички не го правят, ние просто няма да сме живи. Украйна няма да я има като нация и страна.

Не ме разбирайте погрешно, аз не харесвам войната, не искам да има война, но трябва да отида и да се сражавам. Просто трябва. Това е моята страна, моята земя, аз обичам свободата и искам страната ми да е свободна.

Искам да ви кажа, че ние допускахме, че ще бъдем нападнати още през октомври 2021 г. и започнахме да се подготвяме за война, но Украйна беше лишена от оръжия, защото никой на Запад сякаш не вярваше истински, че Русия ще ни нападне. Гаранции разни ни даваха… Затова и нямахме оръжия.

Сега, почти три години по-късно, когато Русия завзема наши територии и оръжията не ни достигат, за да я защитим, Западът отново се чуди дали да ни даде оръжия, колко да са те, къде можем да ги използваме. Ще ви кажа, нека само един от тези чиновници да отиде в Домбас, например, и да види за какво става дума на фронта. Да види как са въоръжени руснаците и как ние. Да види десетките жертви, осакатените ни момчета и момичета и да прецени тази война има ли я наистина и колко е сериозна тя.

За съжаление руското влияние и пропаганда пречат на трезвата оценка за ситуацията ни както на Западните чиновници, така и на много украинци, преди да бъдем нападнати. Украинците обаче разбраха какво е руската пропаганда, когато Русия нахлу в територията ни и руснаците започнаха да избиват и изнасилват децата ни и майките ни. Всеки ден има обстрелван украински град и загиват невинни хора. Вие го виждате, защото сте тук, а къде са чиновниците от Европа и САЩ? Те ни казват от топлите си, безопасни местенца, че трябва да спазваме ограничения, за да използваме оръжията, които ни дават. Как ви се струва това? Никоя страна в Европа не е застрахована от руска агресия.

Знаете ли, аз дори не изпитвам гняв. Дори и да видя врага си в очите, не изпитвам нищо. Знам, че просто трябва да го убия, без никаква емоция. Емоциите и мислите пречат да си свършиш работата, защото това е професионалното – да не мислиш, а да действаш. Нямам съмнения, че съм прав в това, което върша, защото аз съм си вкъщи, в Украйна, а те са дошли тук и искат да ми я отнемат. Какво имам да мисля. Това е. Просто война.

Е, някои хора си мислят, че войната е само да стреляш, но всъщност ти през цялото време копаеш. Много копаеш, постоянно копаеш, е, или тичаш... Чак после стреляш…

Но войната е много страшно нещо. Дано на Европа никога не ѝ се наложи да преживее това, което ние в Украйна преживяваме всеки ден."