За 20 години България се е променила в много положителна посока

Животът е същински низ от случайности, които понякога го превръщат в истинска приказка. Една среща по време на българска вечер в дискотека в САЩ променя живота на сънародника ни Мариян Иванов и днес той е щастливо женен за съпругата си Аня, която е родена в Монголия. През 2006 г. Аня напуска родината си и заживява в САЩ, където пет години по-късно среща и бъдещия си съпруг. Два месеца по-късно те вече живеят заедно, след шест се сгодяват, малко по-късно разбира, че е бременна с първото от трите им деца и се женят. Преди да се запознаят, Мариян работи като спасител на басейни, след време започва да кара такси, по-късно и камион. С негов приятел откриват и своя малка транспортна фирма. Когато се срещат с жена му, решават да продадат транспортната фирма и се местят в Чикаго, а скоро и във Флорида, където купуват разработен италиански ресторант.

"Всички ни се чудеха как сме могли да го купим. Питаха можем ли да приготвяме пица и паста, но ние го бяхме купили заедно с персонала и менюто, така че не се наложи да променяме нищо. Имахме го три години, продадохме го, купих един камион и за известно време отново станах шофьор – спомня си Мариян. – След известно време започнахме да инвестираме в недвижимо имущество. Имахме няколко сгради там, които давахме под наем. Сега ги продаваме и инвестираме в имоти у нас."

Според него България се е променила доста за последните 20 години, при това в положителна посока:

"Не знам кога и как точно е започнала промяната, но това, което беше около 2000-ата година и това, което е сега, е много различно. Променя се като инфраструктура, като манталитет и т. н. Прави ми впечатление, че тук навсякъде мога да платя с карта, което в САЩ беше невъзможно. Много хора вече говорят английски, което преди 20 години не беше така. Живея в Пловдив и да ви призная – рядко виждам дупки по улиците, а преди 20 години дупките бяха навсякъде."

Неизбежният сблъсък на семейството с институциите също преминава учудващо спокойно:

"Когато пристигнахме, трябваше да преиздам моите лични документи, както и да издам такива за децата. Споделих с приятели и в социалните мрежи, че това не ми отне особено много време и всички бяха много изненадани. Много лесно записах децата на училище и платих здравните осигуровки. Разбира се не казвам, че всичко беше перфектно, но аз имах очаквания, че ще бъде нещо ужасно" – споделя сънародникът ни.

Признава обаче, че децата се адаптират трудно, тъй като все още нямат среда и приятели, защото не владеят достатъчно добре езика. Благодарение на майка му, която идвала да живее с тях по няколко месеца в Америка, те все пак знаят основни неща, но разговорният "уличен" български все още им е непознат.

Жена му Аня също бързо свиква с порядките у нас. В свободното си време дори започва да снима поредица кратки видеа, в които описва ежедневието на семейството. Една от темите в тях са отношенията с нейната свекърва, от която е изключително доволна:

"Всяка свекърва е различна и съответно очакванията ѝ към съпругата на сина ѝ са различни. Онова, което знам за Монголия обаче е, че там, когато свекървата идва на гости, снахата трябва да свърши всичко – да изчисти, да сготви, подреди и т. н., а при моята свекърва беше съвсем различно. Оказа се, че когато се прибрахме от болницата след раждането, тя беше изчистила и сготвила домашна храна и постоянно се интересуваше дали и с какво още може да ни помогне. Моите родители също се стараят да са около нас, когато могат, но те все още работят и не им остава много свободно време. "

Аня признава, че в семейството рядко пият алкохол, но харесва домашното червено вино, а любими ястия за нея са мешаната скара, пържолите, гювеча, мусаката и шопската салата, но не и киселото зеле. 

Снимки: личен архив на Мариян и Аня Иванови