Грамотността днес - знания, умения и способности

Димитър Тодоров- учител по български език и литература

На първия учебен ден отделяме внимание на грамотността, за да разберем какво означава да си грамотен днес и защо е важно да сме грамотни. 

Според Димитър Тодоров- учител по български език и литература, сега пенсионер, грамотността основно се разделя на две части- едната е базовата, която се определя като умения, способност за четене, писане и смятане. Другата е функционалната грамотност. Грамотност идва от гръцката дума "gramma", която означава буква, т.е. в началото е писмения знак, посочи Димитър Тодоров и припомни, че първо в Египет се създават писмените знаци, както и първите обучителни школи за висшата класа, която е била привилегирована по отношение на ползването на писмеността. През 9 век в България се създава писмеността. Първите светски училища се появяват след "История славянобългарска" на Паисий.

"Тогава, в 1762 година в България е имало 122 килийни училища, които си били пак предимно към църкви, метоси, манастири и т.н... След това обаче, в 1835 година след Априловската гимназия има бум на развитие на образователната система в България, т.е. на по-масово ограмотяване. Вече имаме над 250 училища, една час от тях са светски, даже има девически. Което не е характерно да кажем за азиатско- арабския свят, където жените са държани далеч, те и днес над 700 милиона жени в света са напълно неграмотни, т.е. продължава да съществува тази бариера пред грамотността... При Освобождението на България грамотното население на страната е било съм 4 процента. Нуждата, потребността на цивилизационното развитие, стремежът на човека да се изяви от една страна, стремежът пък на другия да възприема, пораждат грамотност. Тя постепенно от базова се превръща във функционална. И това, да кажем, може да се датира някъде след средата на 20 век, употребата на това понятие, научни разработки и т.н., което пък предполага от само себе си вече изключително разширяване на понятието. Тук вече не влиза само четене, писане и смятане, а влизат всички умения, знания, способности, ако щете мечти, ако щете завладяване на нови територии нали вече не чрез оръжието, а чрез езика", каза Димитър Тодоров.

В България след промените от 1989 година навлизат много чужди думи по естествен начин, основно чрез новите технологии, но те не изместват трайно българските думи. Чуждиците обикновено ги внасят политиците, журналистите, с цел да блеснат, да покажат креативност, каза още Димитър Тодоров. Не можем да спрем тези процеси и не бива да ги спираме.

"Човечеството се превръща, едно време един мъдрец беше казал, че светът ще се превърне в едно голямо село, нали, хайде да не е село, да е град от селски тип, но така или иначе потребността, движението на хората, ние виждаме какви преселения в момента се осъществяват на различни територии в различни периоди от време с различен интензитет, но това е бъдещето на човечеството. Все пак ми се струва, че малко прекаляваме в България примерно с чуждоезиковото поклонничество."


Според статистиката делът на грамотните българи е 98,3 %, но сме на последно място, заедно с Румъния в Европейския съюз, на ниво функционална грамотност. И още: напускащите преждевременно образователната система са 12,2% при 9% за ЕС. В същото време уменията в областта на цифровите технологии от 16 до 74-годишна възраст в България са 29% при 56% средно за ЕС. В същото време уменията над основните умения са 11% в България, при 34% средно за ЕС.

Детето опознава света, то е любопитно. Ако запазим това любопитство за по- дълъг период, ние ще имаме един по- пълноценен човек и за себе си, и за обществото, защото той ще развие своята функционална грамотност, каза още Димитър Тодоров. Като бивш учител, той не скри вълнението си от първия учебен ден:

"Цял живот съм живял с учителството. Моите фаворити, лидери, герои, бяха моите учители. Винаги обличам костюм, слагам вратовръзка, излизам сред хората, присъствам на някое от училищните тържества, разбира се, като зрител. И много се вълнувам, много се вълнувам. Все ми се ще всеки първи учебен ден да е някакво голямо ново начало, от което да тръгне някаква много сериозна промяна..."

Според Валентина Вълчева- библиотекар по професия, писател, майка на две деца, езиково неграмотните не са чак толкова много, проблемът е с функционалната грамотност:  

"Той може да пише, може да чете сравнително правилно или съвсем правилно, но тук говорим за грамотността като цяло, която е и съвкупност от много неща- грамотност да четеш и да пишеш, грамотност да смяташ, грамотност за работа с компютри и електронни технологии, които вече са част от живота и просто не можеш да не владееш това нещо, но най-вече функционалната грамотност. При нас проблемът е с функционалната грамотност. По-малко от 50 процента от хората в България, независимо дали деца или възрастни, са функционално грамотни. Имам предвид, когато прочетеш нещо, да можеш да вникнеш в смисъла на това нещо. Да имаш способността да прецениш това нещо доколко е вярно, доколко е достоверно, откъде идва, защо идва, да си зададеш въпросите "Аз сега това защо го чета?", "Този дето го е написал- защо го е написал, какво е искал да каже?", "Дали случайно не ме подвежда, не ме манипулира?"... България, между другото, е на едно от челните места по споделяне на фалшиви новини. Не само в Европейския съюз, а в световен мащаб. При нас фалшивите новини се споделят масово, вярва се масово. Имаше случаи, когато от сайт, който е обявил, че е хумористичен и всичко в него е измислено, да се споделя информация от парламентарната трибуна, преди няколко години стана скандал заради информация излязла от такъв сайт,  имаше такъв случай. Така че функционалната неграмотност е на всички нива, не само в ниските слоеве на обществото и не знам точно как можем да се преборим с това. То е въпрос на работа с няколко поколения, според мен", споделя Валентина Вълчева.

Според нея има цяло едно поколение от родители, които не осъзнават важността децата им да излязат най-малкото езиково грамотни:

"Езиковата грамотност, ти имаш ли я, това дете преди да започне да анализира текст и да започне да мисли за източници и за достоверност, това дете трябва да може свободно да прочете текста, за да може да вникне в смисъла на изречението, а не просто да прочете едни думички нанизани, без да може да ги свърже в нещо... И ние, възрастните, ние родителите и не само родителите, цялото общество трябва в момента да обърне погледа си върху децата, които идват след нас, защото оттам се тръгва да оправим този проблем с неграмотността. Знаем и статистиките на PISA за функционална грамотност сред децата. 47-48 процента от децата са грамотни функционално, тези, които излизат от училище, според техните статистики. И това е безумно малък процент..."

Още по темата може да чуете в звуковите файлове.

Още от БНР уеб