Урсула фон дер Лайен:Трябва да мислим за нашия съюз като проект за сигурност и отбрана, в който на Централна Европа е отредена решаваща роля
Българските номинации за еврокомисар: битката за ресори в разгара на съставянето на новата ЕК
Петър Карабоев:Имаме двама кандидати, излъчени в процес без никакъв вътрешнополитически диалог
Часовникът тиктакаше за българските номинации, притиснати във времето на смяната на първото служебно правителство на премиера Димитър Главчев с второто, на фона на дълбока партийна криза в две от традиционните политически сили в България – Българската социалистическа партия (БСП) и Движението за права и свободи (ДПС) и всичко това по време на активна предизборна надпревара и неизвестните около реденето на листи и регистрацията за участие в изборите. Предизборната битка преди седмите парламентарни избори, шест от тях предсрочни само за последните три години, се прояви и в номинациите за нов български еврокомисар. Седем кандидатури постъпиха в Министерския съвет – от всяка парламентарна група, като групата на социалистите предложи не една, а две номинации. Служебният премиер Димитър Главчев обяви избора за бившия външен министър Екатерина Захариева от ГЕРБ и бившия екоминистър Юлиян Попов от ПП-ДБ с аргументите: "Огледахме много допълнителни критерии, които могат да окажат влияние, но сме се придържали към писмото на председателя на ЕК, на биографиите на кандидатите и взехме това решение напълно убедени в неговата правота."
Екатерина Захариева благодари за доверието на Министерския съвет, както и за номинацията си на ГЕРБ и на лидера Бойко Борисов: "Винаги съм изпълнявала задълженията си с професионализъм и при строго спазване на правилата и законите. Ще продължа да го правя и сега като кандидат, както и занапред във всяка моя бъдеща роля", написа тя във Фейсбук.
А бързият процес по номинации и последвалият избор дори изненада другия кандидат на ПП-ДБ Юлиян Попов: "В някакъв смисъл ме изненада, защото нещата се развиха много бързо. България закъсня със своите номинации, но ще се представи добре с две силни кандидатури и според мен, и за мен, това е най-важно."
И докато редица страни-членки на ЕС изтъкват, че от много дълго време водят дискусии с Брюксел за бъдещ портфейл, новините около страната ни се ограничиха до информация от неофициални източници за няколко предполагаеми за страната ни ресори. Номинираният за еврокомисар Юлиян Попов обаче заяви пред БНР, че все още няма яснота какъв ресор би получила България:"Ресорите, те не са разпределени, но е много вероятно да отидат при определени държави, които отдавна лобират, позиционирали са се за силни финансови ресори, например. Съществуват няколко ресора, които така да се каже, са свободни и мисля, че всички те са сериозни и достойни. Това е регионалното развитие, енергетиката, околната среда, климата. Шансове винаги има за всички сериозни кандидатури".
Призивите на Европейската комисия са за забързване на процеса по формирането на новата изпълнителна власт, чийто мандат приключва в края на октомври. Говорителят на Комисията Ерик Мамер:
”Има още няколко стъпки, през които трябва да се мине, преди новата Комисия да бъде утвърдена и да влезе във функциите си. Затова е ясно, че трябва да се действа спешно. Очевидно председателката Урсула фон дер Лайен е наясно с положението в страните членки, сигурен съм, че се работи и предвид вътрешно-политическата обстановка в България. Тя е в контакт със страните за формирането на новия колегиум. Можете да сте сигурни, че прави всичко по пълномощията си, за да гарантира, че той ще бъде добре балансиран с хора, компетентни за ролята на комисари и в който ще са включени, колкото е възможно повече жени.“
Все по-ограничени обаче стават възможностите на председателя Урсула фон дер Лайен за осигуряване на балансиран по пол изпълнителен орган на ЕС. Останалите страни членки отказаха да се съобразят с искането й да излъчат по две кандидатури – на мъж и на жена, за да покрият изискването на политиката й за равенство на половете.
Фон дер Лайен ще бъде изправена не само пред предизвикателството да постигне този баланс в следващия екип на Комисията, но и да балансира между интересите на страните членки. Твърде много държави се стремят към няколко ключови портфейла – бюджет, икономика, индустрия, конкурентноспособност и сближаване и играят вабанк с много силни кандидатури. Председателят на ЕК търси и комисар, посветен на нови приоритети - Средиземноморието, отбранителната индустрия и жилищната политика. На международната конференция по сигурността GlobSec в Прага германката заяви, че "защитата на Европа е преди всичко дълг на Европа" и че централната част на Стария континент ще играе ключова роля в усилията за изграждане на европейски отбранителен сектор преди очакваното назначаване на европейски комисар по отбраната.
“Ние, европейците, трябва да сме нащрек. Трябва да пренасочим вниманието си към измерението на сигурността във всичко, което правим. Трябва да мислим за нашия съюз като проект за сигурност и отбрана, в който на Централна Европа е отредена решаваща роля. В следващата комисия ще назнача комисар с нов ресор и това ще е стратегическата отговорност на Европа. Вие трябва да сте в основата на европейската сигурност, разчитам на вас.“
В момента България е единствената страна, която изпълни искане да изпрати две номинации – на жена и на мъж, но то не успя да притъпи общите негативни настроения около цялата процедура.Анализатори не спестяват критиките си за „беззъба“ българска външна политика и проблемът, че изборът на български еврокомисар е далеч от една осмислена държавна политика.
Пред БНР политологът доц. Борис Попиванов коментира: “Двамата кандидати очевидно отговарят на единствения известен критерий – това е молбата на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен да бъдат мъж и жена, но иначе целият процес, освен с дебати по отношение на фигурите, на ресорите, на възможностите, трябваше да се води на много равнища, включително в самия ЕС, включително като преговори по отношение на оптимално подходящи за България ресорза еврокомисарска позиция. В този смисъл ние просто ще чакаме какви ще бъдат решенията, които оттук нататък ще се вземат в Брюксел при разпределението на ресорите. Зинаида Златанова – бивш ръководител на бюрото на ЕК в България и бивш вицепремиер по европейските въпроси подчертава пред БНР, че ресорът е важен за репутацията на страната ни: “България трябва да спре да пълни столчета, които ни се полагат. Трябва да имаме ефективен еврокомисар, който представлява цялата нация в Брюксел, а не определена политическа партия или определен политически лидер.“
В интервю за рубриката "Евранет +“ журналистът Петър Карабоев, заместник-главен редактор на в. "Дневник", изрази мнение, че страната ни не е успяла да излъчи силни кандидатури и има пълно неразбиране на лидерите на водещите политически сили за ролята и функциите на еврокомисаря.
"България не представи силни кандидати, второ, има дълбока криза в начина, по който се прави външната политика в България по принцип. Тя е разбирана от политиците, и говорим от влиятелните политици и партии, най-вече като продължение на собствено партийния интерес, на вътрешната политика. Казано грубо, със силни краски: абе, да разберем какво става в Брюксел и в Страсбург, в Европарламента, за да извлечем полза за партията, някакви фондове, някакви програми и да се защити евентуално от някакви проверки, изслушвания в парламента, разследвания на Европейската прокуратура. Европейският съюз не е това - функцията на представители, излъчени от България в европейските институции, е да могат да създават и провеждат политики. Г-н Борисов традиционно говори за Европейския съюз, създавайки впечатление, че като имаш комисар с ресор, цитирам: "с много пари", това ще донесе и някаква директна финансова полза на България. Това въобще не е така. Този път установих, че продължават да не разбират каква е ролята и правомощията на Европейската комисия и съвсем нови формации в България, претендиращи да са най-проевропейските. Позиция на коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България, цитирам: еврокомисарите са политически представители на съответните страни за сравнително дълъг период от време". Въобще не е вярно! Еврокомисарите подписват документ, в който са длъжни да не следват никакви национални приоритети, особено на страните, от които са излъчени, а да служат на Европейския съюз. Всичко това показва тежки, тежки дефицити в българската политика общо за разбирането как функционира Европейският съюз, да не говорим за процеса на излъчване на европейски комисар."
Какви са шансовете на България да получи ключов портфейл и доколко предложените от нас кандидати, Екатерина Захариева и Юлиян Попов, имат нужната експертиза за предварително спряганите ресори?
"Ключов портфейл е, разбира се, ресор, в който можеш да правиш политики. Всички ресорите, които чух, казани от различни организации и партии, бяха енергетика, климат, регионална политика, образование. По енергетика и климат не бих казал, че България е особено ярък пример. За регионална политика, тук бих поспорил доста, че ние изобщо водим някакви политики. С каква претенция България може да отиде да каже: ние имаме опит като страна, като система и ето лидерите, които направиха това нещо. Екатерина Захариева най-вече е известна напоследък като бивш външен министър. Това, което чувам от Брюксел е, че репутацията й не е особено висока там. В крайна сметка, преценката не е на Брюксел, не е на администрацията, а лично на Урсула фон дер Лайен, но да си спомним кризата със Северна Македония, да имате впечатление, че г-жа Захариева има изключителен принос за това да бъде решен този въпрос - аз нямам. За разбирането й за регионална политика нямам представа, но отново говорим, трябва да имате някаква ярка фигура, която хората, дори в България, да кажат: а, спомням си, тя управляваше много добре парите и успя да подобри доста неща. Г-н Юлиан Попов - да, безспорно е много по-добре познат от европейските и международните енергийни среди, но и тук нямаме кой знае какво да покажем. Ядрените ни блокове, идеята, приемаме, че това е и по европейските стандарти, някаква чиста енергия, в момента са в някаква безтегловност. Въглищните централи са тема табу за политиците, никой не смее да раздвижи тази тема и се използва от популисти. Ето защо имаме двама кандидати, излъчени абсолютно в процес без никакъв вътрешнополитически диалог, изобщо много, много неща бяха объркани и всичко се случи в рамките на една седмица, преди крайния срок. Не се прави така!"
Дали ще се запази досегашната разделителна линия по оста Изток-Запад по ключови ресори и къде, според вас, ще попадне новият ресор, свързан с отбраната, в контекста на продължаващата война в Украйна? Урсула фон дер Лайен даде отговор, че Централна Европа ще е гарант за това и че разчита точно на Централна Европа. Но коя от страните-членки на ЕС, според вас, повече се доближава до този нов ресор?
"Разделението Изток-Запад, първо, е въпрос на по-слабото влияние и представителство на бившите комунистически страни в евроинституциите. Източноевропейците трябва да имат натрупано присъствие, трябва да имат хора в институциите, в администрацията и най-малкото да изградят кариера, капацитет и да бъдат готови да имат свои канали за влияние. Няма как Източна Европа да има претенции, но да няма капацитет. Полша включително е под въпрос. Думите на председателя на ЕК са комплимент към района, абсолютно безспорно, защото за първи път GLOBSEC форумът се провежда в Прага, в сърцето на Европа, но Полша изглежда, че получава солидно рамо за т.нар.Ваймарски триъгълник - една структура, която беше забравена малко по времето на осемте години управление на "Право и справедливост", сега се възстановява и това е Полша, Германия и Франция. И в този триъгълник Централна и Източна Европа може да разговарят, Полша може да говори от името на района с Франция и Германия. Мисля, че повече от това Централна и Източна Европа не може да иска в момента. Ресорът отбрана - мисля, че вече стана ясно, че няма да има еврокомисар по отбраната. Това не искат да го подкрепят националните държави. Това е правомощие на националните правителства и затова той ще бъде най-вероятно, отговарящ за отбранителната индустрия. Националните държави доста ревниво пазят военнопромишления си комплекс. Това е доста деликатен и труден сектор. Не казвам, че не трябва да се създаде такава позиция, напротив, трябва да се създаде, но мисля, че поне първите няколко години човекът, който заема този пост ще се учи в движение."
Вие очаквате ли по-труден втори мандат на Урсула фон дер Лайен?
"Със сигурност мандатът ще е по-труден, защото Европа вече е по-сложно място. В Европа има голяма война, популистите са във възход, прагматиците са в дефецит. И бих казал, че няма да й е лесно, предстоят избори в Германия, предстоят на много от ключовите места избори и смяна на правителства. Трудно ще намира на национално ниво партньори, но другото нещо, характерно този път, което ще затрудни работата й е, че политическите страсти в Европа са доста разпалени. Това се видя във възхода на консервативни, десни и крайнодесни партии и при доста разпалени политически страсти имате и силни претенции и бързат да се правят квалификации. Малко е трудно да намираш баланс в такава ситуация, но аз съм сигурен, че тя така или иначе ще се справи. Никоя от държавите, с изключение на България, не се съобрази с искането й да представи мъж и жена за кандидат, за да може да спази правилото за квоти или баланс между двата пола. Това донякъде й връзва и ръцете. Най-тежкият проблем е, че в Европа в момента няма силни лидери, хора с авторитет, с общоевропейско влияние, които да успяват да налагат приоритетите за повечето държави, за силните, за проевропейските среди и да тушират национални претенции и отклонения."
Print
