Бургаският жаргон на Митко Иванов отново среща читатели

Над 350 думи, които носят специфичния дух и атмосферата на морския град и неговите хора, допълват включените над 4 000 от първото издание. След излизането му десетки бургазлии се заемат да допълват, коригират и развиват събраното в диалог с Митко Иванов. Така се появява второто допълнено издание. Авторът- художник, краевед и общественик, посочва:

"Най-лесно е да кажа-провокира с това, че събужда спомените от младостта, младежкия говор, закачките по плажа, по пристанището, но далеч не е само това и слава богу! Още първото издание беше създадено възоснова на много голям брой анкети, разговори с известни бургаски личности, с обикновени редови бургазлии, многобройни съпоставки на говора, не само в покрайнините и центъра, но и в отделните махали. Попаднах на много интересни пластове и включвайки десетки помощници в първото, а и във второто издание, мисля че това издание стана по-амбициозно от очакваното-то стана един колективен труд."  

Сред новите думи в речника са култовите лъчо̀, гайда, Бастилията, геле, „хвърлям камъка“, „ръба ми филията“, „Бургас вода не става!“, „Лъжата – сиромашко богатство". Много от думите в речника отново са придружени от емблематични истории, разказани от всепризнатите познавачи на бургаския дух. Една от тях разказва Митко Иванов:

"Особена слабост имам към думата "гайда", която аз не съм използвал в моята младост. Сподели ми я Румен Лозев. Това е човекът, който направи най-голям принос към второто издание, за което специално му благодаря. Това какво е, питам аз-очевидно не е гайда за свирене. Това е, обяснява ми той, когато искаш да си в заведение, а имаш 2 лева и бюджетът стига, за да си поръчаш само едно малко питие, затова влизаш с раничка под мишницата, в която има скрита бутилка и от време на време доливаш в малката водка, която си си поръчал. Това се нарича "гайда"-раничката, скрита под мишницата."

Жаргонът отдавна вече е част от нашият говор, той се промъква дори в институционалния език, затова е време да премахнем неговата дисидетска окраска, посочва Митко Иванов и призовава да го съхраним, защото той ни прави уникални и отличими. 

Освен одобрението на широката публика, книгата получава възторжени отзиви от изтъкнати личности, свързани с Бургас. Сред тях са проф. д-р Коста Костов, поетът Румен Леонидов, доц. д-р Розалин Янев, адв. Иво Баев, писателката Вивиана Асса, д-р Иван Сърбянов, професорът по клетъчна биология д-р Георги Чалдъков, литературният наблюдател Митко Новков.