Пианистката Даниела Минева - за съвременната музика с любов

Даниела Минева

В рецитала си тази вечер тя свири и цикъл етюди от Александра Фол

Тази вечер в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици“ предстои изключително интересен клавирен рецитал на пианистката Даниела Минева, представящ автори като Оливие Месиен, Джонатан Харви, София Губайдулина и българската композиторка (и пианистка, и органистка) Александра Фол, която гради сериозна кариера в Монреал, Канада. Самата Даниела Минева пък живее, работи и музицира в САЩ. Ето какво разказа всяка от тях за цикъла етюди, който ще прозвучи тази вечер:

Александра Фол: „Това е творба, която е посветена на Даниела Минева. Етюдите са писани между 2019 и 2020, като цикълът се оформи постепенно, а всеки етюд носи име,  малко на шега, вдъхновено от личността на  колеги музиканти, най-често наши общи познати. Затова и имената са такива – Пескаяна, Тидровиана и накрая има един, наречен Фолиана, всеки ще разбере какво имам предвид“.

Даниела Минева: „Тези етюди са перлата на концерта тази вечер. А сега малко предистория – ние  с Александра сме били в Eastman School of Music в щата Ню Йорк, без да се засичаме обаче, a после (в различни години) на прочутия фестивал в Tanglewood. Имаме много общи учители и приятели. И аз я помолих да напише едни етюди – точно бях свирила интегрален цикъл етюди на Грацина Бацевиз и търсех български еквивалент. Още като ученичка свирех Иван Спасов, той имаше такива етюди. И тези седем прекрасни етюди, които тя създаде, са като Карнавала на Шуман, съвършено различни един от друг, носещи характерното за личностите, от които са вдъхновени“.

Александра Фол започва своя път в музиката като пианистка, тя завършва Националната музикална академия при проф. Милена Моллова, след което заминава отвъд океана, установява се в Монреал и в момента е музикален директор и главен органист на църквата „Сейнт Джеймс“, а нейни творби все повече се свирят от престижни ансамбли и солисти. Пътят и към САЩ преминава първо през стипендията „Ленард Бърнстейн“, след което завършва бакалавърска степен с пълно отличие в Бостън, следват магистратура и докторат в прочутия университет Макгил в Монреал. Тя вярва, че най-важни са вторите изпълнения на една нова творба, защото премиерно е лесно да бъде изпълнена, въпросът е да има устойчив живот за новата музика и се радва, че в лицето на Даниела Митева намира съмишленик и отличен интерпретатор на своята музика.

Самата Даниела е следвала в своя път именно тези, които могат да я въведат в света на наистина съвременната музика. И тя е възпитаник на Националната музикална академия (пиано при проф. Жени Захариева и хорово дирижиране при проф. Робев). „След това си бях харесала един пианист, Владимир Виардо, победител в конкурси като „Ван Клайбърн“ и „Лонг – Тибо“, исках да уча при него, той преподаваше в Тексас и аз се озовах там. Но година по-късно помня как свирех една соната на Анри Дютийо, написана някъде през 1938 година и мина един професор и ми каза „ето ти сега свириш съвременна музика – тогава осъзнах, че трябва да открия преподаватели, които да ми отворят вратите към наистина съвременната музика, някой който я познава и изпълнява. И именно в Тангълууд се започнах с моята учителка Урсула Опенс – за тези, които не знаят, тя е дивата, кралицата на съвременната клавирна музика, познава всички композитори, те пишат за нея. И благодарение на нея и аз се срещнах и работих с много от тях.“ В момента Даниела Митова е професор по пиано в Хумболдския университет в Калифорния  - „такъв университет има в Германия, но има и в САЩ“, уточнява тя. Свири и изнася майсторски класове по цял свят – от САЩ и Европа до Китай и Коста Рика. Обещава на публиката, че няма да скучае, защото съвременната музика е всичко друго, но не и скучна, тя е близка до нас, звучи с ритъма на днешния ден и творбите ще бъдат интересни и за хора, които са далеч от света на музиката.

Оказва се, че музиката на Джонатан Харви не свирена в България, това малко ме учуди, той е бил професор по композиция в Станфордския университет, не съм го срещала лично, но познава мнозина, които са работили с него, докато с Фредерик Ржевски се познаваме, познавам добре музиката му, работили сме заедно, невероятен човек и пианист. С Губайдулина не съм имала щастието да се срещна , тя обича да се изолира, но продължава да твори, живее в едно село в Германия и аз непрестанно я „гоня“, пътувайки навсякъде където се изпълняват нейни произведения. И неслучайно съм групирала Губайдулина и Александра Фол във втората част на рецитала – и двете са жени композторки, и двете творят в момента, и двете са много близки до моето светоусещане“ – разказва Даниела Минева.


Още от Радиокафе