Тиха литература, която свети в периферията на шумотевицата – такъв е романът "Свещите изгарят докрай" (1942) на Шандор Мараи – един от класиците на модерната унгарска литература. Мараи е известен като автор на биографичния и социографски роман "Изповедите на един буржоа" (1934), както и на най-изразителната поема на унгарската емиграция "Надгробно слово" (1950).

На 19 юни в Унгарския културен институт бе представено второто издание на този малък литературен шедьовър от миналия век. Преводът на книгата е дело на Живко Ангелов, а художествен оформител е София Попйорданова.

Издателят Йордан Радичков и поетът Стефан Иванов представиха книгата като "противоотрова в жегите, в които се налага да живеем – политически и социални".

Романът "Свещите изгарят докрай" е израз на носталгията към отминалото мултиетническо и мултикултурно общество на Австро-Унгарската империя. Елегия за една среда и ценности, които изчезват още преди избухването на Втората световна война. Приказка за възрастни, в която не са премълчани болката, приятелството, предателството и дефектите в една безмилостна реалност.

Романът е написан преди 72 години, във време на войни и генерали, но за добро или лошо звучи забележително актуално и днес, по думите на Стефан Иванов.

"Препоръчвам тази книга да бъде четена сега и в момента – докато още сме на светло", казва поетът.

Думите, с които Стефан Иванов и Йордан Радичков представиха романа "Свещите изгарят докрай" – чуйте в репортажа от събитието:

"Свещите изгарят докрай" – роман от думи и истини