Как да се повиши качеството на висшето образование

Разговор на Данаил Конов с Росица Стелиянова

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) ежегодно участва активно в процедурата по подготовка на държавния план-прием за приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и прави проучване сред своите членове, като изпраща конкретни предложения към Министерството на образованието и науката (МОН). Резултатите сочат, че най-добре се реализират завършилите специалност "Медицина" – 95%, а на дъното е направление "Туризъм" с едва 21%. В туризма са необходими кадри, но със средно професионално образование като сервитьори, бармани, готвачи, администратори. Подробности разказа Росица Стелиянова от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

"Много са редки случаите, в които това, което ние сме предлагали е било съобразявано екипа на министерството. И то най-вече е по отношение на намаление на броя на приемани студенти по специалности, които не са търсени на пазара на труда и увеличаване на приема в други, които са търсени. Но най-важното, което за нас е основен проблем и откъдето вече тръгват всички останали проблеми е това, че броят на лицата, които е планирано да бъдат приети след завършено средно образование е равен, или малко по-голям от броя на реално завършващите средно образование", каза тя.

Тя изрази мнение, че начинът, по който е планиран приемът не позволява никаква конкуренция.


"Едно лице завършващо висше образование, което не е приложимо много често започва да работи като продавач-консултант. Това не е лоша професия, а напротив, ние имаме нужда от тези хора, но за тази професия не се изисква висше образование. Има специално професионално направление", отбеляза Стелиянова.  

"Администрация и управление" е една специалност "всичкология", която на практика също няма къде да се реализират студентите, които завършват. Те нито са юристи, нито икономисти, нито информатици, а от всичко учат по малко. Държавата на практика поема достатъчно лица, които са с различно образование, тя не поставя конкретно изискване да са завършили "Администрация и управление", отбеляза тя.

По думите й юристите и икономистите също са много и голяма част от завършващите не работят по специалността си. Бизнесът в момента се нуждае от инженерно-технически кадри, както и от математици, посочи Стелиянова и допълни, че машиностроенето и електротехниката са едни от най-големите приносители на БВП, както и едни от най-големите данъкоплатци. Освен това каза, че професиите на бъдещето не са хуманитарни, а са свързани с роботика, виртуална реалност и изкуствен интелект.

Стелиянова сподели, че част от мерките, които могат да бъдат предприети е на приоритетните специалности да отпаднат таксите и да им се дадат по-високи стипендии, докато на неприоритетните направления да се повишат таксите. Освен това да се популяризира мярката на сключване на договори с работодатели, които допълнително да им дават средства за стажуване при тях. Едно от оплакванията на фирмите е, че внасят данъци за обществено образование и очакват срещу това да получат качествени кадри, а се налага след това да инвестират допълнително. Освен това трябва да се засили връзката между бизнеса и университетите, категорична е тя.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

Още от Ритъмът на столицата