Тодор Галев, ЦИД:

У нас има организации и лица с позиции като тези на чужди източници на влияние

Разговор с Тодор Галев

Очакваше се ниска избирателна активност. Очакваше се изборна мобилизация сред определени групи население, и то сред тези българи, които са склонни да вярват и да споделят конспиративни и дезинформационни послания.

Това коментира пред БНР-Радио София д-р Тодор Галев, директор "Научна дейност" в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

  • Разсъжденията му се основаха на проучване на ЦИД, проведено от 25 май до 2 юни т.г. сред 1071 български граждани, навършили 16 години. Резултатите от него показаха, че 69,9% от населението у нас споделя конспиративно мислене, 48,8% – релативизъм на фактите, а 36,9% – дезинформационни и конспиративни схващания. Общо 48% от българите определят като голям проблем опитите на чужди сили да повлияят на изборите за Европейски парламент, 33% го определят като малък проблем, а 19% смятат, че не е проблем.

"Установихме, че един и същи тип хора се доверяват на конспиративни теории и разпространяват дезинформации. Това стана ясно още по време на ковид пандемията, а по-късно се потвърди и продължава и до ден днешен."

Галев посочи "Възраждане" и "Величие" сред българските политически субекти, които защитават и разпространяват частично конспиративни и дезинформационни послания.

По думите му все повече наши сънародници търсят да се информират за случилото се извън официалните медии. Над 60% черпят новини от социалните мрежи.

Българите не вярват на институциите и на традиционните медии. Засилена чужда медийна кампания е имало и в други европейски страни, но у нас опитите за вмешателство се съчета с факта, че в страната ни има организации и лица с позиции, съвпадащи с тези на чужди източници на влияние.

"Не виждаме прогноза за праг или пик и след това да тези тенденции да отслабват. Напротив, можем да очакваме засилване, поне в близките 1-2 години."

Някои политически партии пренебрегнаха социалните мрежи в предизборните си кампании, други ги базираха на тях. Всяка от тях имаше различна стратегия. Някои разчитаха на присъствието на лидерите в социалните мрежи, други – на регионалните структури, каза още Тодор Галев.

С него разговаря Данаил Конов.

Още от Ритъмът на столицата