Мария Милушева: Нашето Поколение Z е различно от връстниците си по света

Мария Милушева е творчески директор във водеща рекламна агенция. Експерт с над 17 години опит в сферата на рекламата и комуникациите, носител на над 90 награди и отличия, и жури на дузина национални и международни рекламни фестивали. Мария е първият човек, който успява да доведе фестивала за креативност Cannes Lions от Кан и да премести престижната програма See It Be It в България. Лектор на множество международни рекламни фестивали. През тази година ще бъде единственият лектор от България на Cannes Lions.

 * * *

Разговорът в предаването "Нощен Хоризонт" е посветен на изследването "Млада България" на агенция "Насока" и "Булевард България", проведено в 70 населени места в цялата страна. То обхваща възрастовата група от 16 до 25 години. Изследването е представително и е от дълбочинни интервюта, в които децата са разказали от себе си. Мария Милушева коментира резултатите, част от които са стряскащи: апатия, финансови притеснения за бъдещето – от 43 до 57%, вярвам в съдбата - 60% и в Бог - 55%, плюс не ходят на протести – само 14% са ходили.

Мен ме изненадаха тези цифри, защото младите хора изобщо са смели, бунтари, идеалисти, осмеляват се да се противопоставят на статуквото. Това е периодът, в който търсиш себе си. Противопоставяш се на родителите и обществото. А те не вярват в себе си, вярват в късмета и съдбата. В това състояние губиш контрол над живота и се предаваш на случайност, от която зависи дали ще успееш. Това е много тъжно. Голямата разлика е отскоро - от последните 10-15 години, с инвазията на социалните мрежи. Вече има доказана корелация между свръхупотребата им, и депресията и апатията, както и дистанцирането от реалния живот. Мрежите ти дават усещането, че можеш да получиш удоволствие веднага и че това е лесно. Те се забавляват с кратки форма, които отучват да се концентрираш и да вникваш. Отключва се допаминова зависимост, която не можеш да си набавиш в реалния живот и нямаш търпението нещата да се случат с усилие и труд.

Още - в първия звуков файл.

Една от статистиките показва страха от провал. Това ме учуди, защото - особено малките деца – са абсолютно безстрашни. Точно в тази възраст си най-безразсъден и смел, а този страх от грешка и да не ти се присмеят е толкова спъващ. И то точно когато търсиш себе си и трябва да грешиш, защото е важно за израстването. Дори в науката, за да стигнеш до някакво откритие трябва да пробваш нещо, което никой преди теб не е направил. И пак слагам акцент върху социалните мрежи, защото когато ние сме израствали, не сме били под обектива на толкова камери. А днес всеки е ходеща камера и хората се оценяват с лайкове, веднага получаваш оценка от другите. Това е страхът от смеещото се човече в социалните мрежи. 

Но разговорът за този проблем трябва да бъде проведен с родителите. Защото никой от нас не знае какво се случва в телефона на едно дете, този поток от съдържание е неконтролируем. А тези мрежи са направени така, че да развиват зависимост. Докато загубиш навик да търсиш забавление навън – в театър, в книги, филми, в разговори с хора. Това е измамно усещане, че имаш богат и интересен живот, а реално си седиш в къщи и гледаш един екран.

Още – във втория звуков файл

На въпроса „кои млади българи са модел за подражание“, те масово казват „не знам“. Този отговор доминира в много от въпросите: „с какво се гордееш“, „какво искаш да работиш“, „колко приятели трябва да има човек“. И се връщаме към апатията, защото това не е невежество. Вместо да са със самочувствието, че знаят всичко, те си признават, че не знаят. Колкото до музикалните им вкусове, чалгата доминира. Но това е от много години и не само в музиката, но и като начин на обличане и ценности. Тук за виновни трябва да сочим другите поколения, които са отгледали и възпитали тези  деца в тази среда.

Още в третия звуков файл.

Апатията може да бъде разбита в семейството. Което пак е интересно, защото сме свикнали да възприемаме младите като бунтари, които се опълчват срещу предишното поколение. Конфликтът с родителите е част от израстването. А в случая семейството доминира като авторитет, на когото вярваш. Може би е свързано с това, че държавата не изпълнява ролята си и няма истински обществени авторитети. И когато са толкова изгубени, младите хора се обръщат към семейството, рода и корените.

Те имат нереалистична идея как се израства кариерно. Не мисля, че осъзнават, че заплатата е свързана с това колко си добър, отдаден и отговорен. Много бързо се разочароват и отказват, когато срещнат препятствие, или при най-малката критика. За тях са важни свободното време и личното пространство. Доста хора се сблъскват с тези нови кандидати за работа, които имат различна философия и тук ще има поколенчески сблъсък. Но работодателите ще трябва да се съобразят, защото това е новата работна сила.

Още - в четвъртия звуков файл.

Представителите на Поколението Z отговарят положително дали са се занимавали с благотворителност и доброволчество, но когато ги попиташ конкретно, мнозинството отрича. Може би под благотворителност имат предвид да пуснеш есемес, но когато трябва да отделиш от времето си, те не го правят. Те не гласуват, почти никой от тях не е бил на протест.

Човечеството е в най-доброто си състояние от хиляди години. Никога не сме били толкова задоволени. Това е лукс! Ние сме привилегировани и трябва да сме по-щастливи. Може би това, че нещата се случват лесно, без да сме се борили за тях, не ни позволява да ги оценим. Хората се разтърсват във времена на кризи.

Още – в петия звуков файл.

Те са аполитични, защото са отвратени от това, което се случва в политическия живот през последните години. И са изгубили вяра, че там съществува поле за полезна дейност. На мен ми се иска повече млади хора да влязат в политиката и да се откъснат от някакви стари зависимости. Сегашното положение е от полза за партиите, защото поддържа статуквото.

Още – в шестия звуков файл.

Ако трябва да се базираме върху това изследване, представителите на Поколението Z са апатични, практични, изгубени, не са идеалисти. Но не ми се иска да слагаме етикети, предпочитам да мисля за тях като за надеждата, която ни е останала за бъдещето. Ние трябва да им помогнем да разгърнат потенциала, който имат.

Аз имам две деца. Дъщеря ми е на 10 и все още няма телефон. Това е трудно за всеки родител, но не съжалявам. Опитвам се целенасочено да се преборя тя да има свободно и нормално детство.