Художникът Христо Габеров - с Африка в сърцето

Среща с художника Христо Габеров. Той  ни разказа за благоговейното удивление от хилядолетната красота на Родопите и неизгладимият отпечатък на невероятното приключение от срещата му с Африка,  които белязват картините му вече повече от двадесет години.

-Ходих във Африка заедно със Владимир Сорокин през '99-та - 2000-та година на едно много дълго пътешествие за девет месеца. С колела! Тръгнахме от паметника пред Народното събрание и стигнахме до Кейптаун, след което се върнахме през Европа и направихме едно много голямо пътуване. По статистика общо 23 държави и 16500 км. на велосипед. Бях на 26 години- точно бях завършил живопис във Великотърновския университет. Сорокин дойде в Кърджали , за да разкаже за своето пътешествие до Австралия и така се запознахме. 

...Решихме и поехме. Минахме през Турция, Сирия, Йордания, Израел, Ивицата Газа. Тогава ги нямаше тия войни! Навсякъде хората бяха супер гастоприемни и хубави. Тогава разбрах, че винаги става въпрос за политика. Хората са еднакви навсякъде- за това с две ръце се подписвам! Имат еднакви ценности и никой не иска да убива никой... После беше Египет, а надолу са Судан, Еритрея и Етиопия,  където имаше граждански войни и не ни дадоха визи. Трябваше да хванем самолет  за Кения- от Кайро за Найроби. Пак по най - невероятния начин - чрез Червения кръст. Бяхме със много нисък бюджет- по 1000 долара на човек. От Кения започна нашето същинско пътуване.

...Цивилизацията постепенно навлиза в Африка. Масаите, например , вече имат джиесеми, а са номадско племе, което убива лъвове, за да си разчисти територия в саваната. Серенгети е разоран като нива- садят царевица и бобови култури, за да оцелеят. Подобна е картината във всички африкански резервати. Заградени са уж, но хората навлизат, нищо че е забранено, защото гладът е по- силен от тока! Скоро разбрах, че в Кения и Танзания, в Найроби и Дар ес Салам вече са построили молове и хората все повече се съсредоточават в големите градове.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл!