„Бедни хора“ от Достоевски – достоверност в адаптацията
Достоевски пише “Бедни хора“ на 24-годишна възраст. Преди това единствената творба, която завършва, е превод на „Йожени Гранде“ от Балзак. В този смисъл „Бедни хора“ ни среща с младия Достоевски, с първия литаратурен Достоесвки – преди каторгата и опустошението, което тя носи, преди световното признание, преди внушителните знакови заглавия, които познаваме (дълбоко или повърхностно).
В „Дневник на писателя“, три десетилетия по-късно, Достоевки описва това първо сътворение. Започва да работи върху „Бедни хора“ през 1844 г. През април 1845 г. ръкописът на повестта попада в ръцете на популярния поет Николай Некрасов, който от своя страна го дава на може би най-важния фактор за успех или провал в руската литература от първата половина на XIX в. – критикът Висарион Белински. Некрасов възкликва, влизайки в кабинета на Белински: „Роди се новият Гогол!“. Белински отвръща остро: „За вас гоголевците никнат като гъби!“. Белински прочита ръкописа и още същата нощ (според Достоевски в 4 часа след полунощ), заедно с Некрасов, отива в дома на Достоевски, за да изрази възторга си. „Бедни хора“ става хит в Санкт Петербург. Достоевски все пак се оказва не като другите писателски „гъби“.
Това са истории отпреди близо 200 години. Точно 200, всъщност, отбелязваме от рождението на Достоевски през 2021 г. Това е и поводът редакция „Радиотеатър“ да превъплъти в детайлно аудио „Бедни хора“, резултатът от което - сериал в 6 части, 6 х 60 минути достоверен Достоевски. Ключова дума – достоверност.
Радиоадаптацията на повестта следва дословно текста, беше записана всяка дума, всяка пауза, всеки дъх, всяко многоточие. „Бедни хора“ в радиото не допълва, не реинтерпретира, избягва волности със смисъла, доверява се на автора напълно. Отново – достоверност.
„Бедни хора“ не звучи като обикновен театър, но и оригиналът не е обикновено разказана повест. Действието е недействено, преразказано е от първо лице в писма от героите. Той – Макар Девушкин, дребен чиновник, и тя – Варвара Доброселова, млада шивачка. Както много от прозата на Достоевски, „Бедни хора“ е история за страдащите. Без претенция за анализ, все пак си струва да се подчертае как, макар много млад, Достоевски сякаш без усилия, сякаш с цял живот зад гърба си, още толкова рано в опитите си успява убедително да направи измислените хора живи – с дребните противоречия на характерите, с особеностите в интерпретацията им за света, с историческия социален и икономически контекст на времето. Добавяме нова дума-ценност – убедителност.
Точно тази убедителност радиоверсията постига на няколко нива:
Първо – режисурата на Петър Бакалов е неинвазивна, не нарушава нито целостта, нито смислите в текста.
Второ – играта на Екатерина Георгиева и Иван Петрушинов е внимателна, динамична, но без досадната сантименталност, която често спъва с фалша си интерпретациите на руска (и не само) класика.
Трето – свръхдетайлната работа в обработката на звука и монтажа на Константин Райдовски.
Четвърто – музикалната среда и звуковият дизайн на Валя Бояджиева, които „говорят“ колкото героите, които казват колкото героите.
Слушайте „Бедни хора“ премиерно в ефира на програма „Христо Ботев“ – първа част от 16:00 ч. на 19 декември, втора до шеста – от 20 до 24 декември от 00:20 ч.
Режисьорът Петър Бакалов разказва за новия проект на Радиотеатъра "Бедни хора" по повод 200-годишнината на Ф. М. Достоевски.