Либрето: Салваторе Камарано, по романа "Ламермурската годеница" от Уолтър Скот.
Световна премиера: 26 септември 1835 г., "Сан Карло", Неапол.
Първи изпълнители: Доменико Косели – Едгардо, Жилбер Дюпре – Едгардо и Фани Персиани – Лучия.
Българска премиера: 24 април 1929 г., София.
За театъра в Неапол Доницети пише 17 опери. Впрочем композиторът е артистичен директор на театъра от 1822 до 1838 г.
"Изненадващата особеност на последващата история на постановката е, че операта се утвърждава много бавно в репертоара на неаполския театър" пише Джон Блек. До края на годината е играна само 18 пъти, през следващата само 4, 16 през 1837, 2 през 1837. На 13 април 1837 г. се играе във Виена, но във Виенската държавна опера се поставя едва на 3 януари 1870 г. В Лондон операта се представя на 5 април 1838. На сцената на Миланската Скала е представена на 1 април 1939 г. За Париж Доницети прави нова версия поставена на 5 август 1839 в "Театр дьо ла Рьонесанс". В Щатите първата постановка е в Ню Орлеанс на 28 декември 1941 г., а в Метрополитън опера, Ню Йорк, на 24 октомври 1883 г.
Действащи лица:
• Лучия ди Ламермур – сопран;
• Едгардо де Равенсвуд – тенор, годеник на Лучия и враг на фамилия Аштън;
• Енрико Аштън – баритон, брат на Лучия;
• Лорд Артуро Бъклоу – тенор, бъдещ съпруг на Лучия;
• Алиса – сопран, придворна дама на Едгардо и приятелка на Лучия;
• Раймондо – бас, капелан, настойник на Лучия;
• Нормано – началник на стражата на Енрико.
Действието се развива в края на 16 век в Шотландия. Войната между католици и протестанти е в разгара си. Родът Аштън и родът Равенсвуд са отколешни врагове. Замъкът Равенсвуд, близо до Ламермур, е завладян от Аштън.
Първо действие – Заминаването
Първа картина – Градините на замъка Равенсвуд в Ламермур.
Замъкът Равенсвуд е станал притежание на лорд Енрико Аштън. Старият лорд Равенсвуд е убит, но победителят все още не се чувства господар – синът на Равенсвуд, Едгардо, е останал жив. Енрико се оплаква пред капелана Раймондо. Единствено изгоден брак на сестра му Лучия може да подобри финансовите затруднения на фамилията. Подобна възможност предлага съюзът с могъщия лорд Артуро Бъклоу. Но Лучия отказва да приеме подобно предложение. Раймондо обяснява този отказ със скръбта по наскоро починалата им майка. Нормано, началникът на стражата в замъка Равенсвуд, открива на Енрико истинската причина за отказа на Лучия – тя обича Едгардо Равенсвуд. Младежът често посещава градината на замъка, за да се срещне с любимата си, дори с риск на живота си. Енрико е бесен. Той не може да понесе подобно безчестие. Войниците от стражата съобщават, че отново са видели Едгардо близо до развалините на старата кула Уолферанг. Заповедта е следващият път той да бъде заловен.
Втора картина – До кладенец в парка на замъка Равенсвуд.
Лучия, придружена от придворната си дама Алиса, влиза в парка. Лучия очаква Едгардо. Алиса се опитва да я вразуми, като ѝ напомня за омразата на брат ѝ към рода на нейния любим. Лучия обаче ѝ припомня, че близо до мястото където са в момента преди много години прадядото на Едгардо убил в пристъп на ревност своята съпруга. Сянката на нещастната жена наскоро се явила пред Лучия ("Regnava nel silenzio" – "Quando, rapito in estasi"). Алиса е убедена, че това предзнаменование означава, че Лучия трябва да се откаже от пагубната си любов. Идва и Едгардо. Той съобщава, че трябва да замине за Франция, но преди това смята да поиска ръката ѝ. Ужасена Лучия го спира. Двамата си дават клетва за вечна вярност и си разменят годежни пръстени.
Второ действие – Сватбата
Трета картина – апартаментът на Енрико.
Изминали са месеци без вест от Едгардо. В действителност Енрико е забранил сестра му да получава каквито и да било писма. Той е успял да уреди и брак за сестра си с лорда. Ето че вече пристигат гостите и Артуро. Влиза Лучия. Тя напомня на брат си, че Едгардо е поискал ръката ѝ. Тогава той изважда фалшиво писмо, с което ѝ доказва, че Едгардо ѝ е изневерил. Раймондо също се включва в заговора и увещава Лучия да приеме брака.
Четвърта картина – бална зала в замъка Равенсвуд.
Сред поканените гости повечето са политически привърженици на Аштън, дами, кавалери, военни, знатни жители на Ламермур. Те възторжено приветстват лорд Артуро Бъклоу. Енрико се опитва да обясни тъжния вид на Лучия със смъртта на майка им. Раймондо и Алиса въвеждат младоженката. Безразлична Лучия подписва брачния договор. Точно в този миг се явява Едгардо, който обявява че Лучия е негова годеница. Енрико и Артуро изваждат шпаги. Едгардо е готов да приеме боя. Между тях застава Раймондо. Той показва брачния договор. Отчаян Едгардо хвърля в краката на Лучия годежния пръстен и я проклина. ("Chi mi frena in tal momento")
Трето действие
Пета картина – кулата Уолфераг.
В полуразрушения замък на своите деди Едгардо се отдава на тъжни спомени. Неговата самота нарушава Енрико, който го предизвиква на дуел.
Зала за приеми.
По време на брачното тържество Раймондо обявява пред поканените, че изгубилата разума си от отчаяние Лучия е убила Артуро. След малко в залата влиза и самата Лучия. Дрехите ѝ са изцапани с кръв. Нещастната девойка не вижда никого. Тя си въобразява, че е с Едгардо пред олтара. Пристигналия Енрико тя припознава като своя любим и го моли за прошка. ("Il dolce suono mi colpì di sua voce!... Ardon gl’incensi...")
Шеста картина – край гробницата на рода Равенсвуд.
Едгардо е дошъл за да се подготви за дуела. Той е готов да бъде убит от Енрико – живота вече няма никакъв смисъл за него. ("Tombe del`avi miei"). Придворни оплакват Лучия, а Раймондо съобщава страшната вест. Отеква и камбанен звън. Без колебание Едгардо забива нож в гърдите си.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!