Израел впряга бактерии да правят тор и да разграждат сол в пустинята

Конференцията по климата в Катовице постави много въпросителни за бъдещето на Европа. Глобалното затопляне може да направи някои от плодородните сега райони на континента пустини.

Но има една държава, където от пустинята са направили градина, без да изменят тропическия климат, само със селектиране на растенията - Израел.

Институтът за пустинно земеделие „Вулкани“ в Израел има няколко поделения в самата пустиня Негев и около нея. Конференция, свързана с иновации в земеделието, се състоя във филиала само на 5 км от границата с Газа, което пустинята Негев допира до крайбрежната плодородна зона. Научни работници от цял свят бяха дошли да чуят за най-новите достижения в правенето на плантации в пустинята. Обикновено на такива сбирки пристигат учени и фермери от Африка, но тази година предимство имаха европейците.

Научния сътрудник на „Вулкани“ Арон Даг разказа за как се използва най-дефицитната стока – водата, в пустинята.

„Използването на солена вода в отглеждането на маслинови дървета в пустинята Негев ни бе подсказано от бедуините, които имат известен опит. Водата от кладенците в пустинята е с висока концентрации на сол. Маслините приемат и такава вода, но има проблем с осоляването на почвата около тях. Тогава впрегнахме бактерии, които разграждат солите“, каза той.

„Новите ни търсения са в посока дали не можем да използваме и морска вода за поливане. Опитваме се да пестим водата, каквато и да е тя. С помощта на датчици установихме, че в различните фази на развитието си дърветата се нуждаят от различни количества вода. Знаете, че капковото напояване е израелски патент. Чрез тези тънки като змийчета маркучета регулираме количеството на водата -  хем да я пестим, хем да не нарушаваме развитието на растението“.

Арон Даг разказа, че се правят и стъпки за използване едно армейско изобретение - „доставяне“ на вода от въздуха.

„Водата, извличана от влагата във въздуха, не е достатъчна за дъждовално поливане, но при капковото се изискват минимални количества. В крайбрежните райони влагата във въздуха е изключително висока. В Израел разстоянията не са големи и такава вода може да бъде пренасяна по проводи. Тези ни технологии заинтересуваха Китай и Индия, но сега интересът е от Европа“.

Друго направление е замяната на химическото подхранване на почвите с биологично. Какво се прави в тази насока разказа Зив Кохав, директор по иновациите в израелската централа за химически технологии.

„Работим за това - вместо традиционните азотни торове, да се използват бактерии, които разграждат азота от въздуха. Бактериите сами подхранват растенията. Ние им помагаме като внасяме различни елементи, които катализират процесите. По този начин подхранването на растенията е изцяло биологично, а спестяваме и енергия, която се използва за производството на азотните торове“.

Зив Кохав каза, че с тези иновации се прави опит да се влияе върху процесите на метаболизъм в растението чрез биостимуланти.

„Те малко приличат на хормони. Повечето са естествени, но има и синтетични. Не са вредни за човека. Помагаме на самите растения да се справят с тежките условия на пустинята, но тази резистенност не се предава на поколенията им. Така се съобразяваме със строгите изисквания на европейските ни клиенти да не влияем върху гените“.

Според Кохав тези стимулатори повишават добивите като създават устойчивост към суша и наводнения.