„Обичайте музиката, бъдете добри! Музиката облагородява, дава сили на човека!“ – с тази заръка го помнят многобройните му студенти в Националната музикална академия! Борис Хинчев – един от най-талантливите и най-продуктивни диригенти и с най-големи заслуги за развитието на оперно-изпълнителското ни изкуство. Един живот отдаден на дирижирането и преподаването!
Диригентският му път тръгва от Русенската опера (1957 - 1963) с „Трубадур” на Верди, по-късно е поканен в Софийската опера. Специализира в Италия (Миланската скала, 1960-61) при световните легенди в оперното дирижиране тогава – Джанандреа Гавацени и Антонио Вото. По-късно споделя: „Гавацени ме покани да бъда негов асистент още през 1961 година, но тогава тук се провеждаха прегледи на българските опери. От Русе постоянно ми се обаждаха да се върна – тогава дирижирах „Повест за истинския човек” от Прокофиев и „Момичето от Запад” на Пучини. Върнах се и тук родолюбивите ми чувства надделяха”. От 1963 г. Борис Хинчев започва педагогическата си дейност в музикалната академия
Отдава живота си на операта неслучайно – продължава семейната традиция, негов баща е известния тенор на Софийската опера Георги Хинчев. Синът завършва Софийското музикално училище със специалност пиано и му предсказват бляскава клавирна кариера. В Музикалната академия обаче се насочва към дирижиране и композиция. Ученик е на проф. Панка Пелишек по пиано, на Веселин Стоянов по композиция и проф. Влади Симеонов по дирижиране.
Самият той в интервю от 2004 г. споделя: „Винаги съм се стремял да помогна на певеца. Обикновено за него трудностите са в дишането. Считам себе си за диригент, който познава психологията на певеца, винаги го следя. Щом му е трудно в даден момент, даваш по-бързо темпо, когато е разположен да направи една красива фраза, движа оркестъра според неговата емоция, гледам да го изтъкна. Най-важното за диригента е да диша да „пее” с певеца. Искам между нас да има доверие и приятелство. Това качество на диригента си е даденост, която се усъвършенства с времето, развива се с опита, с репертоара. Но трябва да го носиш, това не се учи. Колкото и странно да изглежда – диригентът акомпанира, певецът е царят. Центърът е взаимното доверие!”
Четири години по-късно, на 4 септември 2008 година напуска този свят, а колегите му от Софийската опера пишат: „Боби Хинчев беше диригентът, който „дишаше” и „пееше” с певците; музикантът, който чувстваше музиката и знаеше как да я създаде, да реализира своя „образ” за творбата. Той умееше да поведе след себе си, да помогне, да създаде атмосфера на доверие и разбирателство между всички, които си партнират на сцената. Боби Хинчев обичаше и балета. И не отстъпваше от човешкото правило, че всичко си постига с доверие и любов! Ще го запомним скато един непресъхващ извор на радост, като един истински ваятел на хармония и красота, като несравним музикант и интерпретатор.”
В оперната вечер ще чуем записи на „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети и „Албена” на Парашкев Хаджиев.
Съдържание на операта „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети
Съдържание на операта „Албена” на Парашкев Хаджиев
Събота, 10 ноември, от 20.00 часа
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..