През 2014 – годината, в която Милен Русков спечели Наградата за литература на Европейския съюз с романа си „Възвишение“, латвийският писател Янис Йоневс получи същия приз за своя дебютен роман „Йелгава 94“. Книгата на Йоневс се радва на читателските симпатии и много награди в самата Латвия.
Романът излиза на български език в съвместна поредица с програма „Творческа Европа“. Преводът от латвийски е на Албена Методиева. Янис Йоневс пристигна в България за представянето на книгата пред българската публика в клуб „Журналист“ в София. Визитата му се осъществи със съдействието на Съюза на латвийските писатели.
Янис Йоневс е роден през 1980 година в Латвия. Завършил е Академията по култура в Рига. След този роман е написал три пиеси и детска книга.
Какво се крие зад заглавието „Йелгава 94“? Йелгава е град в Латвия на около 200 километра от столицата Рига, който има особена съдба в представите на жителите си. А 1994 година е знакова за поколението от 90-те със смъртта на Кърт Кобейн – фронтмена на „Нирвана“. Всъщност, в романа на Янис Йонев има много музика – твърдо хевиметъл. Защото всяко тийнейджърство има своя ритъм и своите музикални идоли. Самият пулс на „Йелгава 94“ е хевиметъл. Като алтернатива на недостатъчно необикновения живот в глухия провинциален град някъде из летоброенето на втората независимост на Латвия.
Авторът успява да пресъздаде от първо лице много убедително онзи необясним бунт и отчаяние на юношите срещу всеки нормален и обикновен живот. И издателите твърдят, че „Йелгава 94“, подобно на „Спасителят в ръжта“ на Селинджър и „Стъкленият похлупак“ на Силвия Плат, е роман за израстването. А успехът и на трите книги се дължи на умението на авторите да пресъздадат по въздействащ начин портрета на цяло поколение, което търси своята идентичност и я открива в алтернативната култура. Трогателна или бунтарска е тази история за младостта, когато всеки противостои на целия свят и се опитва да не стане „един от тях“ – възрастните, можете да прецените само, ако постоянно чувате музиката докато четете романа „Йелгава 94“ на Янис Йоневс.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...