Люлин планина – далеч от хората, насаме с природата

БНР Новини

Няколко са планините около София, които предлагат възможност на жителите и гостите на столицата да разтоварят сред природата от забързания ритъм и проблемите на пренаселения град. Една от тях е Люлин. Тя е по-слабо популярна сред туристите в сравнение с Витоша, в чието подножие се намира столицата. Затова пък можете да скитате с часове из меките й склонове насаме със себе си, разтваряйки сетивата си за повея на вятъра, аромата на трева и удивителното разнообразие на пейзажа.



Първенецът тук е връх Дупѐвица със своите 1256 м.

Почти два пъти по-ниска от Витоша, Люлин е много по-леснодостъпна за деца, по-възрастни и хора със здравословни проблеми, казва Владимир Георгиев. Той познава планината от детството си. Влюбен в красотата й, развива свой проект, наречен „Нова светлина за Люлин планина“, в рамките на който прави краеведско проучване. Уверява, че най-приятно за разходки тук е през късна пролет и есента, но също и през зимата, когато няма голяма снежна покривка, или през по-прохладните летни дни:





Заради по-ниската надморска височина температурната разлика с градовете тук е по-малка. Това не предполага, че може да се намери хлад в планината в най-горещите дни.

Язовир „Михайлово“
В Люлин планина има няколко действащи манастира, като Клисурския „Света Петка“, Горнобанския „Св. Св. Кирил и Методий“ и Дивотинския. Последният е основан през 1046 г., което означава, че през този век ще бъде отбелязано неговото хилядолетие, посочва Владимир Георгиев и разказва легендата за неговото възникване:

Горнобанският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“
Двама селяни намерили делва с имане. Натоварили я на едно магаре и решили, че където магарето падне и не може повече да продължи, там ще бъде изграден манастир. Магарето се стоварило безпомощно и предало Богу дух между две поточета. Там бил основан манастирът „Света Троица“, който през вековете е бил книжовно средище с килийно училище. Манастирът е опожаряван и възстановяван три пъти през турско време. В сегашния си вид е от 1902 г., като много средства за възстановяването му е дарил цар Фердинанд. В последните години по различни проекти манастирът е разширен. Построени са нова църква и стопански постройки. Асфалтиран е пътят, водещ от близкото село Михайлово, което значително облекчава достъпа с коли.

Поемайки по пътя от Горнобанския манастир ще стигнете до приказния параклис „Вси светии“. Сведенията за него са сравнително оскъдни. Според Владимир, най-вероятно е построен през 70-те години на ХХ век.

Параклисът „Вси светии“
Наблюдавайки развитието на планинския район и селищата там, Владимир установява и някои негативни тенденции:

До края на 90-те години на ХХ век между град Банкя и прилежащите му села имаше много големи разстояния. Сега заради застрояването тези разстояния са се стопили. Много гори са изсечени, много пътеки не се поддържат и стават все по-трудно проходими.

Силно изразено е обезлюдяването на селата в Люлин планина. Част от тях са доста откъснати от света и имат двуцифрен и дори едноцифрен брой жители – Делян, Златуша, Радуй, както и Мала Раковица, до която няма асфалтиран път.



Сред по-големите села са Драгичево, Дивотино и Люлин. Село Люлин се намира в подножието на връх Райлово градище (1199 м), за който Владимир Георгиев разказва:

Според легендите Райлово градище е едно от местата, където българите са се борили срещу настъпващата османска власт през XIV век. Днешното село Люлин се появява в резултат на сливането на селата Райлово и Църнел, което се е случило през 1961 г. Част от ранените в битките българи основали село в подножието на върха. Селото било кръстено Райлово. По онова време българското население било наричано „рая“, т. е. Райово, или на диалект Райлово означавало „селото на раята“.

Изглед от Райлово градище
Друг интересен връх в близост от Райлово градище е Криви камък, представляващ скална пирамида, от която се разкрива блестяща гледка към Витоша, а, както казва Владимир Георгиев, при ясно време могат да се видят и хълмовете на Рила и Пирин, София, Банкя и Перник и различните села в котловината между планините Люлин и Вискяр и в Софийската котловина.

Изглед към село Радуй
Макар и малка, макар и недооценявана, Люлин е планина, която определено си заслужава да бъде опозната.

Снимки: Миглена Иванова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В Музея на просветното дело в Копривщица

"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..

обновено на 24.05.20 в 02:02

Министерството на туризма връчи награди на най-добрите в сектора през 2018 година

Министерството на туризма връчи своите годишни институционални награди в бранша. На стилна церемония във Военния клуб в София бяха отличени победителите в 16 категории, излъчени след онлайн гласуване, провело се в периода 13 ноември – 5 декември 2018 година. Специално видео обръщение до гостите на събитието изпрати председателят на Световния..

публикувано на 12.12.18 в 11:22
Провиралката над село Лиляч, в рамките на мегалитен комплекс.

Провиралките – народно средство за здраве и зачеване

България е малка по своята площ и на картата на Европа понякога по-лесно ще я разпознаете по фóрмата, но не и по името, което липсва. Обаче този, който опознае страната ни, няма как да не признае достойното ѝ място на европейския континент: заради богатата история, щедрата природа, пъстрите традиции и мистериите, които я обвиват. Една от тези..

публикувано на 07.12.18 в 13:27

В Гумощник ценят всеки гост и му подаряват своята богата история

„Боже, благодаря ти, че ни удостои да видим изгрева на слънцето и днес, позволи ни да видим и залеза на този ден“ – с такава молитва и благодарност за живота е започвал всеки нов ден в малкото село Гумощник в близост до Троян. Районът е известен с многобройните си исторически и природни забележителности, а не малка част от тях се намират в с...

публикувано на 07.11.18 в 12:03

В село Косово времето е спряло през XIX век

Сезоните сменят лицата си, а ние – в постоянни мисли за ежедневните битови проблеми, загубваме връзката с природата. Трупаме грижи, години, а неудовлетворението смачква душите ни. Но ако само за един ден се отскубнем от хватката на материалния свят, успяваме да чуем песента на природата, която бързо ни зарежда с безвремието си и изпълва..

публикувано на 29.10.18 в 12:08

На безгрижна есенна разходка из Понор планина

Ако се чудите накъде да поемете на релаксиращ преход в планината през слънчевите дни на циганското лято, можете да спрете избора си на Понор. Това е карстова планина, разположена в централната част на Западна Стара планина. Най-високата ѝ точка е връх Равно Буче (1499 м), за чиято форма можете да се досетите от названието му. Просторните плата..

публикувано на 09.10.18 в 14:42

Хисаря – античен град сред топли минерални извори

Августовското слънце висеше доста ниско над средногорските бърда. То озаряваше старовремските зидове със своите пурпурни лъчи и им придаваше особен цвят, изражение и ефект. Така патриархът на българската литература Иван Вазов вижда Хисаря преди повече от 130 години. Според краеведа Атанас Кънчев, Вазов обичал да се разхожда по залез из..

публикувано на 27.08.18 в 08:52