Сякаш съм предприел дълго, красиво пътешествие, което ми се иска никога да не свършва – това са думи на датчанина Симон Льонбах, отправени с признателност към учителя му – прочутия кавалджия Стоян Величков. Случайно попаднал запис от плоча на именития музикант спечелва сърцето на датчанина, който чувства страната ни като втора родина. Така българският кавал става за Симон Льонбах извор на непрестанно вдъхновение и пътеводна звезда в живота.
За себе си, за българското си началото в музикантско си посвещение, той разказва на нашия език:
От много години се занимавам с българския език, българската култура и музика. Всичко започна през 1982 г., когато бях във Велико Търново на летен семинар да уча българска филология. По това време бях запален по фолклора на латинските народи. По време на семинара имахме уроци по традиционна култура и музика и тогава чух една бавна мелодия на кавал, от която „полудях“от възторг. Реших, че трябва обезателно да свиря на този инструмент, който извайва художествени украшения и има невероятен звук. Отидох в магазин и си купих кавал, но не толкова качествен. Познавах класическата флейта, южноамериканските флейти, ама не бях видял как се надува кавалът. Две години по-късно имах голям късмет. В София се запознах с най-големия кавалджия на всички времена – Стоян Величков. Свързах се с него, а той ме посрещна много мило и ми даде много кураж да продължа. Започнахме с чудната мелодия „Любила Сафета“, в която бях влюбен от плочата. След още две години работихме сериозно цели 2 месеца и бе поставена базата на моята кавалджийска техника. Имам кавалите на Стоян и това за мен е огромна ценност.
Симон Льонбах разказва и за своята професия, за дейността си катопосланик на българската култура и изкуство в Дания.
Сега работя като учител по датски език на чужденци, които живеят и учат в Дания. Има хора от цял свят. Радвам се, че от време на време уча и българи. Любопитно им е, че имат учител, който знае български. Аз съм председател на културното дружество „Дания-България“, организираме празници, културни събития, филми, които разказват за България. Наскоро имахме среща с писателя Георги Господинов. Беше в гр. Орхус и имахме случай да поговорим с него. Има и нещо много интересно – в Орхус има три места с български имена: голям павилион, който се вижда от морето и се нарича „Варна“. До него има клуб, който се нарича „Силистра“. Имахме и клуб, който се наричаше „Марица“. Всичко това става, благодарение на един датчанин, който е участвал в Освободителната война през 1877-78 г. в руската армия и е бил много запален по България. А когато купил част от Орхус, дал тези български имена.
Това също прилагам и в „Булгара“. В тази група се чувствам свободен когато свиря, заедно с колегите там много се забавляваме. Музиката на „Булгара“ е съчетание на българския фолклор с рок, джаз и други стилове. Свирим предимно по клубове и на фестивали в България и Европа. През 2003-2004 г. имахме удоволствието да свирим заедно в зала..
Стойо Крушкин e сред първите български гвардейски музиканти след Освобождението. Известно е, че през 1878 г., скоро след възстановяването на Българската армия, е взето решение за създаване на военен духов оркестър. Правителството сключва договор с 20-ина чешки музиканти, които поставят началото. Крушкин е роден на 25 декември 1882 г. в село..
Преди половин век българският цигулар Петър Делчев печели за втори път четвърта награда на престижния международен конкурс за цигулари „Николо Паганини“ в Генуа – Италия. Предишното отличие на същия конкурс е само година по-рано, когато Петър е на 17 г. и е необходимо специално разрешение, за да бъде допуснат до състезателните турове. Нека..
За малките певци от Детски хор „Бодра песен“-Шумен декември е изпълнен със събития. Основан преди 55 години от проф. Венета Вичева, съставът е приел за своя рождена дата 5 декември. Тогава е първата репетиция, на която идват 110 деца. Денят винаги е повод за поклон пред делото на първия диригент, както и за весел детски празник. От 2011 г. на..
Преди дни в Плевен завърши четвъртото издание на Международния фестивал на китарата. Основател и художествен директор е Николай Михайлов – млад преподавател по класическа китара, изпълнител, автор на филмова музика. Той е главният организатор, заедно със сдружение “Изкуството до мен” и читалище „ЛИК- 1959“. Събитието подкрепят и община Плевен,..
Тази година женският народен хор „Елица“ отбелязва 30 години от основаването си. В своята богата история съставът е записал многобройни концерти и участия на различни фестивали. Има издадени два компактдиска, в процес на подготовка е следващият албум, който ще бъде записан през 2019 г. От две години диригент на „Елица“ е Димитър Стоянов,..
Добър човек е този, който чувства болката на другите, помага на живеещите в бедност и не позволява гордостта да завладее съзнанието му… Езикът му никога няма да изрече лъжа… В неговото съзнание съжителстват всички религии… Това е част от българския текст на„Вайшнав Джан То“ – известен химн, написан през XV век от поета Нарсимха Мехта. В случая..