Гергей Кешеяк – визионерът

„Пренасяме се” в Северна Унгария, в най-стария театър в страната, в красивия град Мишколц, в сърцето на оперния фестивал „Барток плюс”. За да се срещнем с големия унгарски диригент Гергей Кешеяк, един от създателите на фестивала и на конкурса за написване на оперна творба „Ключ към бъдещето“. Той е не само голям музикант, но и визионер. Един от тези, които движат света на музиката напред, които проправят нови пътища и чиито идеи звучат като откровение. Не беше лесно да разговарям с Гергей Кешеяк! Защото освен основен организатор на фестивала „Барток плюс” той имаше и значително творческо участие в програмата. Дирижира два премиерни спектакъла на новата опера „Рок Джовани” или „Рок Жуан“ на младия унгарски композитор Опор Сюч, вдъхновена от „Дон Жуан“ на Моцарт. /Маестрото много пъти е работил по класическия моцартов шедьовър, не само като диригент, но и като режисьор./ Няколко дни преди това Гергей Кешеяк дирижира концертно изпълнение на класическата рок опера „Стефан, кралят” от Левенте Сьорени.

Маестро, бях много впечатлена от реакциите на публиката по време на изпълнението на „Стефан, кралят”! Изглежда унгарската публика много добре познава и обича тази рок опера! Какво е значението й за съвременния унгарски музикален театър?
Това е унгарската „Исус Христос Суперзвезда“. Премиерата й през 1984 г. беше истинска революция, защото ние се намирахме в навечерието на политическите промени. Дирижирал съм я няколко пъти. И всеки път се възхищавам все повече какъв шедьовър е тя! Стиховете на Янош Броди са прекрасни! Формата не е толкова сложна като при класическата опера, но тя има много силно експресивно въздействие. А фестивалът „Барток плюс“ търси пътя как да бъде създадена нова популярна оперна музика. И въпреки че „Стефан, кралят“ не е опера, а рок опера, можем да препоръчаме на композиторите музикалната и сценичната гениалност на тази творба. Това е пътят – да бъдат използвани тези ефектни и успешни елементи при създаването на съвременни оперни творби!

Работили сте на много места по цял свят. Смятате ли, че новите сцени в далечния изток като Операта в Оман например се превръщат в най-важните места днес за представянето на старата европейска култура?
Вие сте абсолютно права, защото аз съм работил в Оман. Това беше по време на тържественото откриване на органа в Операта в Мускат. Мога да говоря само с възхищение за начина, по който представят европейската култура, европейското оперно изкуство в Оман! Изглежда те повтарят върховите моменти на европейския оперен живот.

Вие дирижирате също оперетна музика и мюзикъл. Смятате ли, че тези жанрове могат да взаимодействат и да вдъхновяват света на операта?
Разделението на жанровете е въпрос на дефиниция. Винаги повтарям, че в първото си издание „Вълшебната флейта” е определена като оперета /зингшпил/. Но въпреки че обичам оперетата и мисля, че това е много важен жанр и специален период от унгарската музикална култура, считам, че времето на оперетата е безвъзвратно отминало. Мюзикълът е нещо друго. Този жанр е все още жив. И в моето виждане за бъдещето новите оперни образци, които хората ще ценят, биха могли да израснат от мюзикъла по някакъв начин. Ако можем да съчетаем популярността на музиката в мюзикъла с високото ниво на оперното изкуство, това би могло да бъде успешно! И така, както в първото издание на „Вълшебната флейта” е отбелязано, че това е оперета, аз се надявам, че след няколко века няма да се говори за мюзикъл и за опера, а за най-високо ниво сценична музика!

Смятате ли, че „Дон Жуан“ е една от тези творби, заедно с „Отело“, които могат да бъдат пренесени във всяка епоха и на всяко място? Както и една от тези творби, заедно с шедьоврите на Й.С.Бах, които могат да бъдат претворени, аранжирани във всеки музикален стил?
Да, това е шедьовър, който може да бъде сравнен с „Отело”, защото е общочовешка драма. Действително вдъхновява много режисьори и фестивали. И наистина сме гледали много различни видове постановки на „Дон Жуан”. „Рок Джовани” е парафраза. Не знам операта да е била поставяна по този начин някъде досега. И не говорим само за режисурата! Това е изпълнение, което създаваме заедно с младия композитор Опор Сюч и с режисьора Влад Троицки. Нека да си представим, че Моцарт дойде при нас днес за няколко дни и ние му покажем какви нови музикални инструменти съществуват, какви нови музикални ритми и стилове са създадени след него. Аз съм 100 процента сигурен, че той би пожелал да използва тези нови инструменти, музикални стилове и форми! Защото е направил същото в своята епоха. Например знаем, че той създава много творби за кларинет и от до голяма степен уличен инструмент го превръща в част от оркестъра. Същото се отнася и за мелодиката и ритмиката на танците на обикновените хора, които Моцарт пресътворява в своята музика. Сигурен съм, че ако той живееше днес, щеше да ходи по концерти и по партита, за да усети как се радват и забавляват хората сега, и би използвал тези популярни ритми и стилове в своето творчество! И така, „Рок Джовани” не е само една оркестрация на операта „Дон Жуан“ за рок оркестър. Музикалната драматургия е много важна в оперното творчество на Моцарт и трябва да бъде важна и за нас! В „Рок Джовани” вокалните партии не са променени и певците са оперни певци. Но те са достатъчно разкрепостени, за да могат да интерпретират различни музикални стилове. Така че нотите са същите, но те пеят в различни стилове. Акомпаниментът на оркестъра обаче е съвсем различен. Променена е не само оркестрацията, но и хармонията. Да се върнем обратно на музикалната драматургия! Всеки герой има различен музикален стил. Лепорело пее в стилистиката на ХХ век в дисонанси. Елвира е истинска рокерка. Дон Отавио е най-класически. Церлина и Мазето пеят в стила на балканската фолк музика на сватбена церемония на село. Дон Жуан изпълнява рок музика, но неговия чаровен глас звучи като във френски шансон. Невероятно е как всички тези стилове се съчетават в едно цяло!

Маестро Кешеяк, споделяте, че Вашата мисия е да помогнете на съвременните композитори и публиката да се открият един друг отново. Учреденият от Вас във връзка с това конкурс за създаване на оперна творба „Ключ към бъдещето“ отбелязва 5-годишнина. Правейки равносметка, кое Ви кара да се чувствате най-горд?
Най-напред аз преброих 20 продукции, които ние сме осъществили като първи изпълнения. След това се отказах да броя. Мисля, че сме имали повече от 30 премиери. И въпреки че смятам, че в живота качеството е по-важно от количеството, за да можем да отпразнуваме появата на нов оперен шедьовър, трябва да сме представили много творби, за да се появи той. Така че аз мисля, че задачата на оперния фестивал „Барток плюс” е да продуцира много нови опери и измежду тях може би ще се роди нов шедьовър!

Какво е Вашето послание към съвременните композитори по света?
Да осъзнават за какво са родени, защото те имат специална дарба да получават послания от света и от Бог, които да претворяват в музика! И те не би трябвало да мислят за това, че специални. Според мен музиката през ХХ век се разрушава малко или повече тъкмо заради това. Защото композиторите се фокусират върху себе си, а не върху предаването на посланието. А ако се фокусират върху посланието, биха били достатъчно интересни, за да бъдат обичани от тези, към които е отправено то!