Проф. Златимир Коларов е ревматолог. Завършва медицина в София с отличен успех и златна значка. Автор е на стотици научни публикации, сред които монографии, учебници, ръководства и справочници по медицина и ревматология, научно-популярни книги и брошури за пациенти. Уважаван учен и лекар, той участва в редица медицински форуми, пътува често в страната и чужбина.
Председател е на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза. Името му е популярно и в литературните среди, защото, както сам казва, е изкушен от словото като писател: на художествени и публицистични творби, на сценарии за игрални и документални филми. Той е председател на Съюза на писателите-лекари „Димитър Димов” в България, клон на Международния съюз на писателите-лекари – UMEM. Срещите в медицината и в живота са безценен източник на сюжети, особено когато човек има сетивата да ги „улови“ и пресъздаде в увлекателни, интересни истории. В тях пътят на болката отвежда до надеждата, чийто символ е бялата лястовица.
Във всяка професия има моменти, които не се забравят. Може ли със свалянето на престилката и излизането извън медицинската среда да „свалиш“ от себе си отговорността по спасяването на човешкия живот, особено когато си в презокеански полет, на хиляди метри височина? Как в едно „съжителстват“ лекарят, преподавателят, писателят, почитателят на пътешествия? Кое съкровено място у нас го връща към детството? За кои бъдещи посоки мечтае?
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..