Работим единствено заради любовта си към музиката

Вашата капела е на върха на европейското хорово изкуство – тези думи на чешкия композитор Верослав Нойман са само част от възторжените оценки по повод успешните изяви на забележителния български хор. „Полифония“ е своеобразен рекордьор на награди от престижни европейски конкурси: „Нека пеят народите“, Би Би Си, Лондон (1970), „Гуидо д’Арецо“ – Италия (1971), „Бела Барток“ – Унгария (1976), Международен хоров фестивал – Варна (1977), шест първи награди във всички категории на конкурса в гр. Гориция, Италия (1986) и още много отличия от Чехия, Испания, Гърция, Германия, Австрия. Зад дългия списък стои вдъхновеното творчество на гласовитите певици и техния първи диригент Ивелин Димитров, който отдава 40 години на хора. Известен е и като композитор на симфонични, камерни, хорови творби. След завършване на Националната музикална академия той се посвещава на работата с деца – преподава солфеж на малките певци в хор „Бодра смяна“. Общуването с личност като Ивелин Димитров оставя диря за цял живот – споделя Катя Диманова, една от хористките. – Той не само изгради вкуса и отношението ни към музиката, той оформи нашия начин на живот, стила ни на общуване. Под палката му „Полифония“ изпълнява музика от всички епохи. Многобройни са съвместните изпълнения с Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, Софийската филхармония, СО на БНР.

От 10 години диригент на прочутия хор е Людмила Герова, която следва завета на своя учител: Ние работим единствено заради любовта си към музиката. Наред с диригентската си дарба тя е изявена камерна певица, както и дългогодишен продуцент на оперна музика в БНР.

Началото се постави, когато напуснахме „Бодра смяна“ поради възраст – разказва г-жа Герова. – Решихме да си направим наш състав. Поканихме за диригент г-н Димитров. В часовете по солфеж в той работеше по уникалната система за нотно ограмотяване на Борис Тричков и развиваше импровизаторските ни умения. Първоначално движеше една показалка по тоновата стълбица според измислена от него мелодия. После пеехме двуглас с две показалки, стигали сме до четири гласа. Той композираше в момента, а ние пеехме. Участвали сме на международен форум на учителите по музика в Москва. Те не можеха да повярват, че всичко е импровизирано и не е предварително заучен урок. Този метод скъсява подготвителния период и бързо се достига до съществената част – интерпретацията. На международните конкурси печелехме награди с парични суми. Със своя дял Ивелин купуваше ноти за репертоара. Голяма част от него са песни от Предкласиката. Мечтаехме да ги чуем в истинската среда, за която са написани. Бяхме много щастливи, когато ни разрешиха да пеем в катедралата „Сан Марко“ във Венеция, „Св.Петър“ в Рим, в църквите в Несебър.

Осъществили сме десетки премиери на български творби на прегледа „Нова българска музика“, пеем и обработки на народни песни от Красимир Кюркчийски, Иван Спасов, Николай Кауфман. Преди години бяхме поканени в радиопредаване в гр. Льовен, Белгия. Като завършихме изпълнението на „Замръкнала Яна“ от Кюркчийски чухме необичаен тътен. Оказа се, че това е тропане с крака от възторг. Когато взехме първа награда на Международния фестивал в гр. Корк, Ирландия, на летището срещнахме председателя на журито – професор в Лондонската консерватория. Когато ни приближи, той свали шапката си и дълбоко се поклони на Ивелин. В Гориция пък сравниха пеенето ни с еолови флейти – старинни инструменти, които звучат меко и нежно.

За юбилея си „Полифония“ изнесе концерти София, Пловдив. Предстоят още участия. Хористите планират пътуване до Силистра – родното място на Ивелин Димитров, където той е много ценен. Неговият баща е основател на хор „Седянка“ – състав със 70-годишна история. Благодарни са на ръководството на читалище „Алеко Константинов“ в София, където репетират.