Човешката история е като пъзел, който събира в себе си парченца любов, болка, емоции и преживявания, успехи и провали, носталгия, стремежи и хиляди различия и особености. Тези парченца намират своето място в пъзела живот най-често на мястото, което всеки от нас приема за дом – било то родното място или някое избрано за такова. Как да открием различните нюанси на един естествен за човечеството процес – миграцията, в който нищо не е просто черно или бяло? Отговор ни дава разходката из всички „89 пътя на миграцията“ – фото-предметна изложба, посветена на българи в чужбина или такива, които са се завърнали у дома, както и чужденци, избрали да живеят или потърсили убежище в България.
Вещ, дреха, снимка, одеяло, картина, дневник, плакат, монета, инициали, шал, книга, автопортрет, бебешки чорапи, собственоръчно изваяна ваза, фенерче, календар, ключ и почти всичко, което въображението на един човек далеч от дома, свързва емоционално с пътя му, новото начало или пък завръщането му към родното място, са представени в изложбата. В галерия „Портрет“, всеки ден до 20 юни, от 16 до 22 часа, човек може да разгледа всичките 89 предмета, свързани с историята и пътя, извървян от всичките 89 души, разказват организаторите на изложбата Димитър Димитров и Александър Хинков от „Успелите.бг“.
Разходката ни из всичките „89 пътя на миграцията“ ни среща и със студентката Фатма Февзи и символите на емигрантския ѝ път към Берлин – амбулантна книжка, гривничка от родилното и няколко красиви снимки. А историята на Нили Рифай – учителка, която преди 5 години намира убежище в България, ни отвежда към един червен и изпълнен с емоции шал. „Да те пази“ – това казва най-близката приятелка на Нили, когато ѝ дава шала си, за да я топли по време на бягството ѝ от дома.
Чуйте техните истории!
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...