Това твърди легендарното шведско сопрано. Критиците я наричат „неповторимо природно явление“. На 17 май 1918 година в селцето Вастра Каруп, на стотина километра от Малмьо е родена Биргит Нилсон. „Тя пее със съвършенството на новородено дете“, отбелязват в шведския печат. „Притежава безпогрешната вокална техника на самата природа, а гласът ѝ може да проникне зад каквато и да било звукова бариера, издигайки се до недостижими висини като почти заглушава оркестъра… Убеден съм, че това е възможно най-силният звук, издаван някога на сцената“ – удивлява се Карл Сюнбсон. Самата Биргит Нилсон внася още яснота по въпроса: „Винаги съм се усещала в свои води в драматичните роли. Там има предизвикателства! Не обичам да пея тихо и романтично, изнервям се…
А що се отнася до това, колко пъти съм умирала от любов на сцената: точно 209 пъти! Смятам, че това е световен рекорд“, твърди Биргит Нилсон. Факт е: 209 пъти знаменитата певица умира от любов на сцената като Изолда. Вагнеровите образи ѝ носят непомръкваща и днес слава! Виланд Вагнер пък едва ли не на колене изричал: „Г-жо Нилсон, какво искате да пеете в Байройт? Ще получите всяка роля!“ Биргит е на 36, когато стъпва за пръв път на митичната сцена в Меката на вагнерианците. През 1954 година пее Елза в „Лоенгрин“. Следват Брюнхилде и Зиглинде в „Пръстенът на нибелунга“, Елизабет от „Танхойзер“, Сента в „Летящият холандец“…
„Уникален бе не само гласът ѝ, но и самата физическа структура. Сякаш бе родена, за да пее Вагнер, драматичните роли на Верди и Рихард Щраус.
Именно фантастичната сила на нейните мускули ѝ позволява да достига подобни феноменални сценични подвизи“, отбелязва световната критика.
Наистина впечатляващи са подвизите на прочутото сопрано на територията на вагнеровото музикално наследство. През 1957 публиката в Ковънт Гардън има честта да приветства Биргит Нилсон като Брюнхилде в „Пръстенът на нибелунга“, а две години по-късно МЕТ на крака аплодира „откритието Нилсон като Изолда“, според заглавие в Ню Йорк Таймс. Така Биргит поема щафетата от Кирстен Флагстад и безапелационно се превръща в доминиращо вагнерово сопрано сред Втората световна война.
В съботната вечер ще се пренесем на Байройтския фестивал – изданието от 1966 година. Ще проследим второ действие на операта „Тристан и Изолда“ от Рихард Вагнер. Биргит Нилсон е Изолда, мецосопраното Криста Лудвиг – Брангена, а тенорът Волфганг Виндгасен – Тристан. Маестро Карл Бьом е на диригентския пулт на Байройтския фестивален оркестър.
Питат Биргит Нилсон дали е имала проблеми с гласа в този кошмарен ритъм, налаган безмилостно от импресарии, директори, диригенти… „Никога!“, е лаконичният отговор. „Никога не съм щадяла гласа си. Всъщност пеех прекалено много. Понякога в една седмица Саломе, Брюнхилде, Леонора от „Фиделио“ и разбира се Изолда… След подобен убийствен маратон с удоволствие изпивах чаша студена бира или пък малко ракия… Колегите ме гледаха изумени! Почти всички трепереха от страх при най-малък полъх на вятъра и с часове преди спектакъл не смееха да отронят и дума... Направо ги съжалявах горките… На мен пък дори отвратителният въздух на Ню Йорк не успя да навреди“, напомня Биргит Нилсон с непоправимото си чувство за хумор.
Ще погледнем и към другата култова роля на великата певица.
Роля, която ѝ отреди място в първата редица на световния оперен театър. Истински фурор, буквално взрив предизвика шведското сопрано с появата си като Турандот в Ла Скала през 1958 година. Откриват сезона в Милано, а критици и публика буквално са омагьосани! Ще си припомним легендарната регистрация на „Турандот“ от 1966 г. за EMI с Биргит Нилсон в главната роля. Партнират ѝ оперните величия – тенорът Франко Корели като Калаф и сопраното Рената Ското като Лиу. С участието на хора и оркестъра на Римската опера.
На диригентския пулт – Франческо Молинари-Прадели.
Съдържание на операта „Турандот“ от Пучини
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..