В голямата зала на БАН беше представен романът „Балканвавилонци“ от македонския писател с албански произход, заместник-председател на Македонската академия на науките и изкуствата, дипломат, дългогодишен преподавател по френска литература в университета в Скопие и автор на романи, пътеписи, поезия и есеистика академик – Луан Старова. Своите размисли за книгата на македонския си колега сподели големият български писател академик Антон Дончев. В тържествената вечер взеха участие също председателите на македонската и българската Академии на науките академик Таке Фити и академик Юлиан Ревалски.
Балканската сага на Луан Старова включва 15 романа, преведени на повече от 20 езика. „Балканвавилонци“ е книгата, която надхвърля границите на белетристиката, науката и родовите спомени. Тя изследва човешките отношения, чувствата, културата и преди всичко съдбата на балканския човек. Големите специалисти по западноевропейски езици никога няма да имат удоволствието и предизвикателството на това уникално имане, което времето, историята, империите и социалните катаклизми са оставили във всеки от иначе различните балкански езици – общите думи. Онези думи, чрез които „лесно би могъл да се разбереш с комшиите и без да знаеш граматиката им“ – както отбеляза академик Антон Дончев. Дали думите, пристигнали на Балканския полуостров през вековете от персийския, арабския, турския ни разделят или сплотяват, е въпрос на друг диалог и на друго усилие – почти донкихотовско за двамата главни герои на „Балканвавилонци“, решили, че без чуждите думи децата на децата им ще могат да живеят в мир, хармония, а „бурето с барут“ ще се превърне в един по-добър свят. Но колко са ни чужди чуждите думи „в кръвоносната система на езика“? Между реалността и фантазията, между наследената библиотека и фамилната памет се развива действието в „Балканвавилонци“ в търсене на онзи ключ, който самият Старова споменава: „Трудно се намира ключ за отваряне на бравите на залостените балкански граници!”.
Това е четвъртата книга от Балканската сага на академик Луан Старова, на която може да се наслади и българската аудитория.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...