Националният дарителски фонд „13 века България” обяви номинациите и Националната литературна награда за български роман на годината. Церемонията се състоя в Националния дворец на културата.
Председател на журито е известният писател Владимир Зарев. В своето слово той даде висока оценка за развитието на българския роман като наистина епично четиво, със силна сюжетна линия, ярки характери и добре уловени проблеми на епохата, за която се пише:
Епичният жанр, изискващ време, посвещение, владеене на богат език, умение да се разказва интересно и съвсем не на последно място дарба, натрупва сериозен опит и енергия, завладява все по-обширна територия от модерната ни словесност. Романът несъмнено е сред най-увлекателните и търсени четива. Появата на запомнящи се, дори знакови български заглавия, които имат огромен успех в последно време, го доказва – посочи Зарев.
Наградата спечели романът „Хавра” на Захари Карабашлиев. Това е оригинална по форма творба, с две сюжетни линии. Първата се развива в наше време. След години в Америка и поредица от провали един българин се прибира в родния си град за погребението на баща си, загинал при нещастен случай. Краткият престой обаче се превръща в начало на рисковано разследване, което го въвлича в тъмна мрежа от интереси. За своята книга и за проблемите на времето, в което живеем, писателят Захари Карабашлиев посочи:
Това не е роман, който е конформистки, това не е роман, който удовлетворява всички изисквания, това не е роман, който удовлетворява каноните на „правилното” писане. Но това е роман, който съм написал сега, в този момент, и стоя сто процента зад него... Говорим за война – хибридна, топла, студена – не ме интересува. Единствената война, която си заслужава да водим сега, скъпи приятели, е войната срещу невежеството.
Другата сюжетна линия на „Хавра” се развива преди близо век и половина. Това е разказ за съдбовната любов на руска аристократка и американски журналист. Той се е посветил на каузата за освобождение на българския народ от Османската империя. Прототипът е известният американец Дженюариъс Макгахан, който през 1876-78 г. пише разтърсващи репортажи за Априлското въстание на българите и за Руско-турската освободителна война. Умира от тиф, вече след победата, на 9 юни 1878 година в Цариград. Защо писателят се е обърнал към този исторически сюжет? Липсва ли нещо в нашето съвремие – възвишено, достойно, истински красиво? Захари Карабашлиев отговори пред Радио България така:
Липсва ни голямата кауза, за която е много лесно да се бориш, ако я има. Сега я няма. Сега са множество малки каузи. Множество малки неща, които отнемат, пръскат от енергията ни, по една или друга причина, но я няма голямата идея, за която да умреш на барикадите.
Журито е обсъдило 34 романа, като е номинирало 6 творби с разнообразни сюжети. Според председателя Владимир Зарев всяка от тези книги е могла да бъде победител в конкурса. Той сподели, че другата водеща творба при обсъжданията е бил романът „Чамкория” на Милен Русков. Сюжетът на този роман е изцяло исторически. Това е вътрешната война в България през 20-те години на 20-ти век. Времето е изпълнено с преврати, въстания, страшни терористични актове и политически убийства. Според автора, епохата е била заредена с огромна енергия. Борба, в която няма добри и лоши, а благородните намерения често водят до ужасни престъпления.
Сред номинираните книги е и „Невидими” – роман от Наталия Делева. Авторката живее във Великобритания и пише на български. Товае роман за невидимите, за тези, край които понякога твърде нехайно, твърде, ако щете, високомерно на моменти, преминаваме,без да ги забелязваме... А всъщност те са част от нашата социална тъкан – каза журналистът Митко Новков, представяйки книгата.
Съвременна по сюжет е и книгата на Ангел Игов „Фини прахови частици”. Исках да пиша книга, която да е за живота ни тук и сега, за нещата, които ни обграждат, за нещата, които дишаме и буквално, и метафорично – казва авторът.
Сериозен, но със сатирични тонове, е романът „Катафалка, два носорога” от младия писател Петър Крумов. Според автора, в него се разказва за един чиновник от Агенцията по вписванията, но той трудно може да се „впише” в собствения си живот, който се е опитвал да подреди за себе си.
Романът „Пътят към Тива” от Яница Радева е нов прочит на изпълнения със символика древен мит за Едип. Има и „препратка” към връзката между двама души от наши дни, която изтъква образа на Едип като актуален за всяко време и общество.
Снимки: Венета ПавловаАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..