Знаете ли кой е Питър Сингър? А Джон Сърл или Джон Ролс? Всички те са колеги на Сократ. С някой и друг век разлика във възрастта, разбира се. И аз не знаех за тях, въпреки чудесната ми оценка на изпита по философия, без която хуманитарните специалности в никой уважаващ себе си университет не минават. Дадох си сметка, че не знам за тях, едва след като прочетох „Малка история на философията“ от Найджъл Уорбъртън.
Съвременният британски философ Найджъл Уорбъртън е преподавател в Отворения университет във Великобритания, лектор е на популярен курс по изкуство и философия в Тейт Модърн, автор е на популярни въведения във философията като: Philosophy: The Basics, Thinking from A to Z, Free Speech: A Very Short Introduction, а също така е водещ на седмичен подкаст в уебсайт за философия. Книгата му, преведена на български език от Деница Райкова, представя великите мислители от древността до наши дни, проследявайки основните и най-важни идеи в историята на философията. Все едно дали на пазарния площад в Атина или сред екзотиката на Австралия, откъдето, впрочем, е Питър Сингър – философите винаги задават въпроси, свързани с това какъв е светът, какво е човекът и как би трябвало да живеем.
„Малка история на философията“ обаче има няколко съществени преимущества: тя е достъпна – без да е профанизираща, широкообхватна е – без да е неусвоима, академична е – без да унижава нашето знание или незнание. Книгата на Найджъл Уорбъртън е обзор на цялата история на западната философия през биографиите на 40 мислители, чиито идеи са повлияли и продължават да въздействат върху живота на човешкото общество от Сократ до днес. А експериментът на Джон Ролс в изданието за „справедливост чрез незнание" е възможно най-доброто доказателство за потенциала на философските идеи да променят и бъдещите модели за съществуване на човечеството.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...