Д-р Светлана Тончева ни гостува, а поводът е представянето на нейната книга „Площадът, паркът и кеят в Русе – визуални маркери на памет“ в Историческия музей на Русе. Какъв по-добър „висок скок“ от този да говориш за родния си град пред съграждани и специалисти: историци и етнолози, за паметните места през годините, за онова, което местните очи, уши и вкусове познават най-добре. Всеки има своите спомени, свързани с гледките на този град, с разказите на баби и дядовци кое как е било, с уханията, с шумотевицата и багрите на карнавала и тарлата. И с корабните сирени на плавателните съдове, които, уви, днес са екзотика за този град-архитектурен шедьовър, продължаващ да бъде наричан „Малката Виена“ и „Дунавската ни столица“.
А дали нашите радио-пътешественици знаят смисъла на труднопроизносимата за мнозина латинска главоблъсканица „Сексагинта Приста“? Обажданията започват да валят от всички краища на България. Хора от цялата страна си припомнят екскурзии от различни години, видяно и преживяно в Русе. С какво го свързват? – С първата жп линия у нас, с Музея на транспорта, с къщата-музей „Баба Тонка“ и още, и още… Мнозина чистосърдечно признават, че благодарение на радио-загадката научават значението на латинското „Сексагинта приста“, т.е. Пристанище на 60 кораба, както е в превод античното име на града.
В студиото д-р Светлана Тончева също се вълнува. Това е първото й интервю в национална медия, посветено на три века от богатата история на нейния роден град: 19, 20 и 21-ви век. Работила е по книгата три години, но всъщност я носи като лично преживяване откакто се помни. Можеш ли да отделиш своите корени от изследователската работа и дисертационния труд. За любителите на статистиката ще добавя, че написването на книгата й преминава през 22 интервюта, 28 ментални карти, 100 биографични разказа, повече от 170 статии в списания и вестници, още: монографии, каталози, пътеводители, пътни и план карти на града и над 30 други източника – като филми и интернет сайтове. Това е базата, върху която стъпва тази книга.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..