До края на май в Националния дворец на културата може да се види мащабната изложба „Силата на социалния плакат”, ярко представяне на това изкуство у нас и в чужбина. Сред организаторите са две влиятелни в света на плаката институции – триеналетата на политическия плакат в Монс, Белгия и на сценичния плакат в София. Участва и фотографското обединение „Фриско колектив”.
Изложбата включва наградени плакати от експозиции в Монс, шедьоври от историята на българския плакат, съвременната българска колекция със социална насоченост „Плакат – АПЕЛ”, творби от проекта ”BG Плакат – социални плакати”, фотоси на „Фриско” и др.
Един колега казваше: „тази картина, ако не говори сама, значи я махни“. Мисълта ми е, че в случая не можем да кажем да я махнем, защото толкова крещи плакатът, колкото никой не може да повярва – каза при откриването на изложбата проф. Божидар Йонов, един от съвременните майстори на българския плакат.
Плакатът е може би най-концентрираното, най-доброто изкуство, което може за секунди, за мигове да плени, да афишира и да провокира зрителя. И не току тъй мястото на плаката не е в залите, в които сме в момента, изложбените зали. Той е за улицата. Улицата е тази галерия, която най-добре би приела плакатите. И затова тяхната цел и задача е колкото се може по-бързо да се асимилират и възприемат от зрителя, защото никой няма време да съзерцава един плакат 15 минути.
Вярно е, че днес улицата е доминирана от рекламата. Но социалният плакат стои твърде близо до темите, които стават все по-важни по света и тук, в България. Международната среда е напрегната и тревожна. Европа отново се сблъсква с проблеми като липса на толерантност, агресия, омраза. А проблемите на Европа рефлектират и в нашата страна. Доколко си приличат „темите” на плаката у нас и по света?
Аз смятам, че донякъде би трябвало да си приличат, но в никакъв случай не можем да кажем, че жаждата в Африка, която е тук на плаката, който виждате зад мен, или пък да кажем фашизмът в някои страни, които още не може да се избавят от тази „екзема”, са едно и също – казва Божидар Йонов. Показателно е – всяка страна си има своите социални проблеми и те са достатъчно добра тема за работата на художниците в тази област.
Плакатът е провокация към съвестта и чувството на зрителя. Това е в същността на неговата естетика, спойката, която обединява сюжети от най-различен характер. Ето защо удивително съвременно „звучат” плакатите на български майстори от преди десетилетия. Въпреки че авторите са работили в друга обстановка, с други проблеми. Виждате, има плакати, правени преди 20 години, които са натрапчиво актуални – казва Албена Спасова, един от организаторите на изложбата. Сред представените наши творци са Борис Ангелушев и Асен Старейшински, популярни имена в България. А сред знаковите български плакати от миналото е „Преустройство?” на Асен Старейшински. „Преустройство” бе навремето (края на 80-те години)термин, означаващ доста неясните идеи на управляващите за промени в социалистическите държави от съветския блок. Творбата на Старейшински представлява полудял кон, който се носи неизвестно накъде, а ездачът гледа в обратна посока...
Гости на изложбата са Патрик Томбел и Ерик Слойс, основатели на фотографското обединение „Фриско колектив”, базирано в Белгия и Холандия. За Радио България те разказаха как се раждат някои от идеите на плакатната фотография. Една от творбите на Ерик Слойс е жена, седнала върху статуя на бик в Копенхаген. Интерпретацията на Ерик е, че всяка държава е създадена от велики хора и велики политически идеи, казва Патрик Томбел. И може би идеята на жената да седне на тези бикове отчасти може да е за присмех, а може би се опитва да се чувства и тя като велик лидер.
Изложбата е подкрепена от столичната програма „Култура” и националния фонд „Култура”. Проектът” BG Плакат – социални плакат” е част от културната програма на българското председателство на Съвета на ЕС.
Снимки: Архив на организаторите
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..