Географската карта разказва: От триангулачните точки и мрежа до интерактивните карти

БНР Новини
Релефни карти от началото на миналия век. Картата в дясно е първата на Княжество България, одобрена от Министерството на просвещението за учебни цели.
Снимка: Национален музей на образованието

Дълъг е пътят, изминат от геодезисти, картографи и много други специалисти, докато се стигне до създаването на съвременни, високотехнологични, интерактивни карти. Трудно може да си представим, през какви лични съдби и драми преминава това развитие. У нас все още неизвестен остава ученият със световно признание, академик Владимир Христов. Той е не само изключително ерудиран и талантлив учен, но и син на поета-лирик Кирил Христов.
По чии стъпки вървят потомците, за да продължат родолюбивото дело на поколенията всеотдайни професионалисти преди тях, основоположници на днешната съвременна наука? Каква е връзката учител-ученик, за да не секва любовта към знанията в тази област на науката? Понякога примерът идва под формата на релефна пространствена карта, изработена с вещина и любов от учителя по география и неговите ученици, както е в Дряново. През 60-те години на миналия век (как само звучи!) това, очевидно, е бил почин в много български училища. Потърсихме отговор къде, кои карти все още са запазени? – В Пазарджик, оказва се, красивата родолюбива карта вече я няма. Не съществува и училищната релефна карта в Троян, вдъхновявала някога мнозина да направят карти и в своите градове, съобщава ни учителят Тодор Гладков.
От учителката Мария Денева научаваме, че за щастие, релефната пространствена карта продължава да радва жителите и гостите на Стара Загора. Още примери дава младият учен Димитър Желев.
Пристига и писмо от Димитър Петров, директор на основното училище „Христо Ботев“ с. Ръжево Конаре, област Пловдив. Ето няколко реда от него: „Училището ни се намира на почти 30 км от Пловдив в посока гр. Карлово. Картата е създадена през 1963 година, но не беше в добро състояние. Запазено е името на нейния автор К. Кадиев, но за него няма запазени никакви сведения, тъй като не е бил учител в училището.
През 2017 г. по повод 150-годишнината от началото на образователното дело в с. Ръжево Конаре я възстановихме, като допълнително поставихме ограда, за да бъде по-добре защитена. На 24 май 2017 г. релефната карта беше открита официално и се превърна в класна стая на открито по родолюбие.“
Доц. д-р инж. Венета Коцева пази съкровени спомени за вдъхновяващата роля на своите преподаватели при формирането ѝ като учен. Вслушайте се внимателно в думите на проф. д-р инж. Теменужка Бандрова от Университета по архитектура, строителство и геодезия, както и в разказа на току-що дипломиралия се специалист Иван Доков.
Темата за днешните интерактивните карти преди 20-ина години щеше да изглежда като сюжет от фантастичен роман. Ако можехме да предвидим колко изненади ни очакват в по-близкото и по-далечно бъдеще. Но какво би била науката без тази вещина и любов, които се предават в поколенията, за да има винаги любознателни и търсещи личности, които да водят света напред.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07