Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото
Трансмедиен проект
0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра...
1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала...
2...осветлението спира, завесите се отдръпват...
3...начало...
Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър.
Но това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния отблясък от подреждането на моментите преди една театрална премиера. И ако потеглим в обратна посока, от 0 назад във времето, всичко от -1 (последни приготовления в гримьорните); -2 (последен тест на осветлението); -3 (строежа на сцената за пореден път в деня на събитието) през -14 чак до -89, е времето, подредено и разбирано като малки части събитийност от цялото.
В случая цялото е в някакъв смисъл раздвоено и се случва на два терена. Понякога паралелно, понякога последователно, понякога с много бързи скокове и паркиране на коли в няколко двора. Говорим за една пиеса, един текст, един автор, един екип, чиито усилия раждат две творения – сценична и аудио версия на „Да си паркираш колата в двора на Харвард“. И едно трето, впрочем, това, към което този текст е интродукция.
„Да си паркираш колата в двора на Харвард“ от Израел Хоровиц е пиеса, която в резултат на съвместния трансмедиен проект с Народния театър „Иван Вазов“ се появи първо в сценичен, а после и в ефирен вариант. А през цялото време на работата бяха включени няколко микрофона, които в рамките на десетки часове успяха да проследят процеса – от идея, през интерпретация, репетиции, строене на сцена, работа в студио, още репетиции, творчески находки, но и моменти на несигурност, общо взето дълги месеци работа, отвъд видното и чуваемото на крайния продукт. Всичко е автентично, хванато в развитие, плод на уникален шанс, и дори в постпродукцията на нашите Звукови Снимки от Правенето на Една Пиеса се съсредоточихме само върху минималистични цели: да забързаме времето, да бъде по-ясно, да не изпуснем детайлите, да уловим духа на момента и мястото, без да си позволяваме да разрушим естествения ход с оглед на някаква самоцелна ефектност.
Тук и само тук ще имате възможността да извървите този път. И думата път изобщо не е случайна. По подобие на физическото ходене, и това ходене по записите ще е методично. Едно преди две, преди три и т.н. За разлика от физическото ходене, обаче, в този процес на слушане съвсем безпроблемно може да се озовете някъде напред в хронологията. И в двата случая ще може да се огледате в един творчески свят, хванат като аудио отблизо, много отблизо, съвсем отблизо. Затова и понякога някои разговори ще изглеждат произволни, без предикат. Това усещане за фрагмените – in medias res – пък оставяме в абсолютен контрол на слушателите. Независимо дали ще започнете от третата, шестата или пък десетата стъпка, винаги ще имате възможността да се върнете назад, за да проследите историите и да чуете всички Малки Разговори.
Посетете и страницата на проекта във Фейсбук
След 22-и април тук ще намирате нашите Стъпки от пътя. Започваме от Точката на тръгване: 377 дни преди премиерата.
Стъпка 3. С арменски сладки в зала Север
Стъпка 4. Байрън Уелд, 01930 WGLOFM
Стъпка 6. Котка с корабна сирена
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Самотата има различни лица
Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..
„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов
Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село. През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..
Световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан през погледа на Радиотеатъра
Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа: Превод: Огнян Стамболиев. Адаптация: Яна Добрева. Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев,..
Тъжна сатира за новото време
Пиесата на Георги Василски „Три бири – Ново време“ е тъжна сатира за нещата и събитията, които връхлетяха България през годините на прехода. Връхлетяха, но не уплашиха – компанията, която авторът събира, коментира ставащото с насмешка, понякога с напразни надежди, друг път с ентусиазирани пророчества. Както може да се очаква, от копнежите и бляновете на..
Страдание и надмогване в „Запазена марка“ на радиотеатъра
В седмицата ( 17 - 21 декември ), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта . Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата,..
Игра на Кредит
На 16 декември 2018 г. от 16 часа предстои да чуете премиерата на радиопиесата „Кредитът“ от каталонския драматург Жорди Галсеран. Галсеран е най-поставяният чужд автор в българските театри през последните няколко години, а предстоящата радиопиеса е първият път, в който негово произведение ще звучи в ефира у нас. Интересът към този автор далеч не е..
Руска седмица на шедьоври в Запазена марка Радиотеатър
През декември отново ще можете да проследите нощната театрална програма на БНР - всеки делничен ден, 30 минути след полунощ, включваща преимуществено класически произведения и, по класически начин, неостаряващи постановки. В понеделник (3 декември) , от 0.30 часа , е „Дамата с кученцето“, една прекрасна и много стара постановка с актьорските гласове..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
