Ирина Степановска е лекар, кандидат на медицинските науки и автор на около 20 книги, издадени от големи руски издателства като АСТ и ЭКСМО. Тя е член на Съюза на писателите на Русия. Първият й роман „Ден и нощ“ излиза през 2003 година и връща интереса на читателите към сюжети, свързани с живота на лекари и пациенти. Ирина Степановска се заема с писането, защото все й се струва, че медиите не представят достатъчно вярно и непредубедено атмосферата в болниците, работата, характерите и съдбите на хората от това съсловие. А в последствие д-р Степановска разбира, че я интересува всъщност как би се развила съдбата на всякакви герои. Така се раждат романите „Екзотични птици“, „След Ремарк“, „Разходки из Рим“, „Под крилото на доктор Фройд“, „Ноевият ковчег на Тина Толмачова“, „Любовна експертиза“, „Реанимация на чувствата“, „На тези, които не обичат“ и др. Тя има и сборници с разкази и повести, издадени в Москва под заглавията „Мамещият дъх на пържени картофи“, „Да жадуваш щастие“, „Ожени се за мен“. Общото във всичко написано от Ирина Степановска е съчувствието и обичта към хората, както и внимателното изследване на чувствата им. Героите й са наши съвременници, представители на различни прослойки на руското общество, но авторката е особено пристрастна към темите, свързани със съдбите на научната интелигенция – тези за които у нас някак стана немодно да се пише и разказва. Това прави неголемият сборник с разкази „Двупосочен билет“ особено привлекателен и за българския читател. Подборът и преводът са на голямата българска поетеса и преводачка Надя Попова, която преди време е представила на български език и пиесата на Ирина Степановска „Без Цезар, Антоний и Катон“. Именно интересът на д-р Степановска към историята е причина за голямата й симпатия към България. По време на срещата в „София-прес“ тя сподели: … Разбрах, че България съвсем не е само написаното в туристическите брошури – ски и морски курорти… Това е земя, осветена от многохилядолетна човешка история. И аз се влюбих в България.“
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...